Бюрокрацията е най-големият тормоз за приемните родители

На година се изоставят по около 2000 деца, а семействата, готови да ги приемат в дома си, са 900

Допреди две години за 5-годишната тогава Ади детството е да „върти" домакинството в схлупена къщурка без канализация и водопровод и да се грижи за по-малката си сестричка Катя под погледа на баба си, която е инвалид. Днес Ади и Катя знаят, че има и друго детство – в топъл дом със собствена стая със стени, украсени с рисунки. Имат си свои играчки и мама Диди, която ги учи на стихчета, песнички, да четат и пишат и на разни детски номера като например как от бисквитката може да стане сламка за мляко. Точно както истинските майки, нищо че тяхната е приемна. Ади ходи в предучилищен клас, а Катя посреща с рецитал от песни и стихотворения всеки гост в уютния апартамент.

Мама Диди е Димитрина Начева. Тя е на 31 години и от два месеца се грижи за сестричките като професионален приемен родител, т.е. освен издръжката получава и заплата от 378 лв. (140% от минималната). Димитрина взема решение да стане приемен родител, след като е била доброволец към фондация в последните 10 години, обикаля институциите и вижда живота на изоставените деца в тях. „В тези домове могат да се грижат що-годе добре за децата, може някои възпитатели да имат сърце за това. Но изоставените деца са твърде много, а възпитателите – малко. Не може трима души да осигурят добра грижа за 40-45 деца. Има домове, които са много добре материално, но това, което липсва на детето, не е дрехи и храна", убедена е Димитрина.

Двете сестрички попадат при Диди, след като родната им майка редовно изчезвала задълго в чужбина и ги оставяла на бабата, чиито сили стигали само да се премести от инвалидния стол на леглото и обратно. Заради системното неглижиране и лошите битови условия социалните ги прибрали в дом, в който изкарали година. В момента майката е подала молба за реинтеграция, т.е. иска да й ги върнат, но не прави нищо, за да подобри родителския си капацитет – не ходи на курсове за родители, не си търси стабилна работа, не оправя къщата. По новия Семеен кодекс от октомври 2009 г., ако 6 месеца след изоставянето децата не бъдат потърсени от родителите си или те не предприемат стъпки да си ги върнат, малките автоматично влизат в регистъра за осиновяване. Ади и Катя вече са в него. „Когато дойдоха при мен, Ади можеше вече да пере дрехи в леген, защото е правила това вкъщи", разказва Диди.

В дома на Диди, Ади и Катя постъпват чисто около 700 лв. от заплатата за приемен родител и издръжката за децата. От тях 250 лв. отиват за свободния наем на тристайното жилище и Димитрина смята, че го е намерила изгодно. Нямало как да ги заведе в двустайния семеен апартамент, където са родителите и баба й. Като професионален родител по договор тя е на ненормиран работен ден и има право на 20 дни отпуск плюс още поне 5. Но ако няма осигурена заместваща грижа, например някоя фондация да е организирала лагер за приемните деца, през отпуската й те се връщат в дом. „Това е голям стрес за тях и после година трябва да се справяме с проблеми, които вече са били коригирани", казва Димитрина.

Тя буквално онемява, когато разбира, че издръжката на едно дете в институция излиза на държавата около 7000 лв. на година. Т.е. политиците са готови да наливат два пъти повече пари от бюджета в системата, която искат да закрият. Приемните родители отдавна настояват за далеч по-качествената грижа, която осигуряват, да се въведе принципът „парите следват детето" – колкото се полагат за отглеждането му в социалния дом, толкова да получават и те. Но засега нищо подобно не се случва.

Ади и Катя могат да се смятат за късметлии, защото растат при приемен родител. От около 7000 малчугани, оставени на държавата – повечето с живи родители, – в момента по-малко от 800 са в приемни домове. Одобрените родители са към 900. Но не всички вече се грижат за деца, тъй като при някои са се появили извънредни ситуации – влошено здраве, раждане или други семейни причини. Малка част са отказали да приемат предложения им малчуган. Но най-често бавенето на настаняването – в около 65% от семействата – е заради т.нар. период на напасване – предварителни срещи с малките.

От подаването на документите до приемането на Ади и Катя в дома си Димитрина чака цели 10 месеца без доходи и без друга работа. „Бюрокрацията е много голяма и би спряла много семейства. Нека има сериозно проучване на кандидатите, защото всякакви могат да кандидатстват. Но след като е одобрено едно семейство, процесът трябва да е по-бърз. Аз бях одобрена на петия месец. После влязохме в периода на летните отпуски. Едните бяха в отпуск един месец, другите – две седмици. После два месеца и половина продължи процесът на напасване, което за мен беше безумие. 19 срещи с децата имахме по график – три пъти в седмицата. Дори временна работа не можех да започна, тъй като никой нямаше да ме търпи. След това изчаквахме много дълго време в отдел „Закрила на детето" да си подготвят документите", разказва Диди. В нито един момент не й минава през ум да се откаже, но имало период, в който се чудела как ще издържи финансово, затънала в заеми.

Тя вече е минала леко и безпроблемно първия си отчет за приходите и разходите благодарение на добрия социален работник, на когото попаднала. Защото отчетът съвсем не е лесна работа. Всеки приемен родител е длъжен всеки месец да отчете разходите си, за да докаже на агенцията за социално подпомагане, че парите, които получава за гледането на дете, са отишли по предназначение. Отчитат се и парите от спонсори, тъй като държавата иска да има поглед колко наистина излиза приемната грижа, казва Диди, която получава подкрепа от фондация. Тя навсякъде иска фактури, дори когато пазарува храна. Според нея би могло в закона да се регламентира сума, съобразена със статистическите данни за издръжката на едно дете, която да не се отчита с документи. Ясно е, че щом то е здраво, нахранено и облечено, тези пари са изхарчени за него.

Друг огромен проблем за развитието на по-добра социална услуга за изоставените деца е фактът, че родителите трябва да поемат сами първоначалните разходи. Парите за издръжка на малчуганите и заплатата се получават след първия месец, когато се докажат с отчета. „При нас още първата нощ каката получи зъбобол. В понеделник звъннах на социалната работничка да кажа, че трябва да отидем на зъболекар. Каза ми: „Вземай фактури, ще ги осребрим от еднократната помощ." Но нали аз, като отида, трябва да платя веднага", пита Диди. Заради липсата на каквото и да е авансово плащане приемните родители много трудно се съгласяват да вземат бебета, които се нуждаят от креватчета, колички. Издръжката на бебе е оценена най-малко, а само млякото за 3 дни е 10 лв. Затова не е изненада, че приемните семейства, взели бебета, са не повече от 100. А от около 2000 изоставени на година хлапета към 1500 са до 3 години. Затова не е ясно как правителството ще изпълни намерението си от 2013 г. да затвори входа към домовете, като забрани настаняването в тях на деца до 3 г.

Всички приемни родители признават, че без помощ от фондации и фирми този вид социална услуга у нас няма шанс. Най-новият благодетел на благородната кауза е „М-Тел", която реши да популяризира по-добрата грижа за изоставените деца на България и да подпомага хора, избрали да ги гледат в своите домове, чрез кампанията „Приеми дете. Създай бъдеще!" В рамките на инициативата компанията ще подкрепя с по 100 лв. месечно в продължение на година първите 100 нови приемни семейства, кандидатствали и одобрени за такива в рамките на 2012 г., с надеждата, че до 2013 г. броят им ще бъде достатъчен, за да изпълни държавата намерението си най-малките изобщо да не попадат в институция.

„Семействата, които приемат дете с увреждане, ще бъдат подпомогнати с по 200 лв. Тези дечица също могат да се отглеждат в истински дом, когато приемните родители получават адекватна психологическа и финансова подкрепа, и искаме да го докажем", казва Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата, организацията, която помага на „М-Тел" да популяризира каузата си. По 200 лв. ще получават и приютилите братчета и сестричета, защото от мобилния оператор искат те да растат заедно.

Чрез информационна кампания в няколко големи града в страната и специален сайт хората ще могат да научат как да станат приемни родители, на каква подкрепа и откъде могат да разчитат. В дирекциите „Социално подпомагане" по местоживеене вече се приемат заявления на кандидати за приемни родители, които ще могат да участват в кампанията на „М-Тел".

Източник: Национална мрежа за децата, 30.01.2012