In memoriam: Последната битка на Теодора

След повече от десетилетие борба, ракът отне живота на най-упоритата си жертва. Първата онкологично болна пациентка, успяла да осъди държавата за забавени лекарства - Теодора Захариева, си отиде от този свят на 7 януари преди обяд. Животът я напусна преди да навърши 46 години.Опелото ще бъде днес от 13 часа в столичния храм „Св. София", а погребението е в родния й град Панагюрище.„По-лесно е планина да поместиш, отколкото да промениш света", твърди една източна поговорка. Има обаче хора, за които тя не е предупреждение, а предизвикателство. Такъв човек беше и Теодора Захариева – крехката жена, която има куража да се изправи срещу една от най-тромавите системи в държавата - тази на здравеопазването. През 2005 г. Захариева обяви гладна стачка, а по време на протест срещу липсата на медикаменти за химиотерапия свали публично перуката си. Заедно с още шест онкоболни тя даде на съд здравното министерство заради липсата на животоспасяващи лекарства. След тригодишна съдебна битка през 2008 г. тя успя да осъди Министерството на здравеопазването, което й изплати 100 000 лева заради прекъснато лечение в резултат на неполучавани редовно лекарства срещу рак. Така Теодора стана не само първият пациент, успял приживе да осъди здравната система, но и първата болна, дала с примера си кураж на хиляди други да отстояват правата си и да не забравят, че са личности, имащи право на достоен живот. През 2009-а с група съмишленици тя създаде Център за защита на правата в здравеопазването. Оттогава досега специалистите в него консултираха стотици наши сънародници, ощетени по един или друг начин от здравеопазването.  Независимо от кризите, с които болестта й напомняше за себе си, Теодора не й се даваше. Същата година тя се изправи още по-решително срещу тежката диагноза – написа и издаде биографичния си роман „Аз бях болна... и се излекувах".    „В тази книга описвам моята лична драма, пътя ми от трагедията до безграничната радост след дългогодишна борба с едно коварно и тежко заболяване - карцином (рак). Поставила съм си скромната цел да помогна на колкото се може повече хора да преодолеят своя психически, емоционален и физически шок. Искам да дам на онкоболните моята успешна схема", заяви след излизането й от печат Теодора. Тогава тя, както винаги, бе в отлично състояние на духа и в устойчива ремисия, каквито й се случваха неведнъж благодарение не само на всеотдайността на лекарите, но и на нейната решимост да не се предава на болестта. Независимо от устойчивите периоди, в които тя успяваше да удържи срещу болестта, нито за миг не се заблуждаваше, че ракът ще я пощади. Затова Теди се стараеше да не живее напусто нито един ден. Всекидневието й бе разчетено по часове – между прегледите, химиотерапията, срещите с пациентски организации, депутати от здравната комисия в парламента, министри, болни, пресконференции. Битката й за справедливост и коректно отношение към онкоболните вдъхнови стотици хора у нас да подкрепят борбата и да се опитат да потърсят правата си от държавата. През 2009 година Теодора беше удостоена от Българския хелзинкски комитет с отличието "Човек на годината" на 10 декември, когато целият свят отбелязва приемането на Хартата за човешки права на ООН. Захариева стана и председател на Българския пациентски форум. Същата година тя бе предложена и за жена лидер за Централна и Източна Европа в международна класация на няколко неправителствени организации. „Номинацията приемам като поредната отговорност. Казвам - първо отговорност, а след това чест, защото всяка една номинация води съответните отговорности след себе си", заяви тогава тя.С ярката си гражданска позиция на безкомпромисност, когато става дума за нарушени пациентски права, и критичността й срещу статуквото на здравната система често пъти ние, журналистите, се шегувахме с Теодора и я питахме би ли приела, ако я поканят, да стане здравен министър. „Ще се съглася, но при едно условие – парите за здраве да бъдат отделени от консолидирания бюджет. При други условия планини от злато да ми дават, не бих приела", отвръщаше всеки път тя - потвърждение, че е напълно искрена. В последните години Теодора Захариева избягваше да говори за себе си, да споделя лични планове, защото бе наясно, че болестта в нея неусетно набира преднина. Тя обаче все така се товареше с работа, в най-тежките моменти се стараеше да изглежда най-добре, опитваше се тогава да излъчва най-силно оптимизъм. Само тези, които я познаваха отдавна, прозираха в погледа й болката от неизбежното. Близо месец лекарите от Специализираната болница по онкология в София се бориха за живота на Теди. Коварното заболяване я отне от този свят. Пациентите с нейната диагноза, техните близки, приятелите, журналистите ще я помним енергична, вдигнала ръка по нейния си начин, докато говори емоционално. Поклон пред паметта ти, Теди!

Ирена Соколова, психотерапевт, депутат от ГЕРБ: Беше човек с мисия
Теодора Захариева беше много дейна. Когато си отива енергичен човек с мисия като нея, който умее да увлича със себе си хората в общочовешки каузи, загубата винаги е голяма. Тя даде не малко от себе си на пациентите с онкологични заболявания. Около нея имаше и сподвижници, надявам се те да продължат нейното дело. Мястото на Теодора Захариева е емблема за това какво може да направи човек, когато е отдаден на своята кауза.

Жени Адърска, председател на АПОЗ: Винаги помагаше с готовност
Преди години Теодора дойде да търси помощ в асоциацията. Получи я и реши на базата на получения опит сама да започне да помага на другите хора, за което всички сме й благодарни. Нейна беше идеята за създаването на зелена телефонна линия за оказване на помощ на раковоболни и техните близки, която впоследствие асоциацията реализира. Благодарни сме й за енергичността, с която правеше нещата.

Доц. Здравка Валерианова, директор на онкологичната болница в София: Пламък, който топли
Независимо че в болницата се борехме месец за живота на Теодора и състоянието й ми беше пределно ясно, не мога да приема, че я няма. Тя е в сърцето и в душата ми. Теодора беше изключителен човек, който се бори, а и верен приятел, скъп за мене човек. Дълго няма да се примиря с мисълта, че вече я няма. Тя се бореше не само за редовното снабдяване на пациентите с лекарства, но и онкоболните да имат шанс. Теди предизвикваше съдбата, беше пламък, който не изгаря, но стопля околните. Тя изгоря като свещ. Теодора беше силна жена, готова винаги да се бори, да приеме предизвикателствата на живота."

Д-р Стойчо Кацаров, Център за защита на правата в здравеопазването: Имаше силата да променя света
Теодора беше храбра, тя беше велик човек, защото имаше силата да променя света около себе си, да го променя към добро.  Тя имаше куража да се противопостави на злото, но имаше и голямо сърце, успяваше да се притече на помощ на всеки дори в моментите, когато самата тя имаше най-силно нужда от помощ. Теодора бе инициаторка и една от основателите на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Ние, които работихме с нея в този център, ще направим всичко възможно да продължим работата и да съхраним създаденото от нея, макар че си даваме сметка колко трудно ще ни е без нея. Светла да е паметта й.


Източник: вестник "Монитор", 9.01.2012