Обществени съвети ще контролират училищата

Те ще следят финансите и работата на директора, както и приема на деца

Просветното министерство ще се опита да въведе по-ефективен публичен контрол на финансовата дейност в училищата. Предвижда се това да става чрез обществени съвети, които ще дават становище по разпределението на училищния бюджет и размера на капиталовите разходи за съответната детска градина или училище. Съветът ще се произнася и за отчета на директора по изпълнението на делегирания бюджет. Новите моменти ще бъдат записани в новия закон за училищно образование.

Според действащото законодателство няма механизми за публичен контрол на училищните разходи. Наскоро от сдружението на общините дори се оплакаха, че има региони, в които дори кметът като принципал не получава детайлна справка от училищните директори за харченето на делегираните бюджети. Просветни експерти разказаха за абсурдна ситуация, при която директорът закупил лека кола с парите на училището.

В правомощията на новия съвет влизат още одобряване на стратегия за развитие на учебното заведение и приемане на отчета му. Новият орган ще обсъжда заедно с педагогическия съвет мерки срещу отпадането на учениците, ще дава становище по критериите за прием на децата в I клас и ще участва в оценяването на работата на директора. Членовете на съвета ще предлагат мерки за подобряване на качеството въз основа на резултатите от самооценка на институцията, външното оценяване и инспектирането на учебното заведение. В случай на констатирани нарушения, съветът ще сигнализира компетентните органи.

Новият орган ще се състои от нечетен брой членове, но минимум от трима души. Председател ще е експерт на общината, а родителите ще избират поне трима свои представители. За професионалните училища има изискване в обществения съвет да влизат и работодателите. Съветът ще заседава най-малко 4 пъти в годината, или средно по веднъж на 3 месеца. Като участници в съвета, но само със съвещателен глас, могат да се канят ученици и учители от училището, от регионалния инспекторат по образование, експерти, синдикатите, фондации и др. Мандатът му ще е 3 години.

Статукво

Според сега действащото законодателство училищата имат настоятелства. Те са доброволни и независими сдружения, които се сформират по инициатива на директора, на родители или на общественици. Основната дейност на настоятелствата е не контролна, а подпомагаща материалното осигуряване на учебното заведение – съдейства за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства, участва при избора на учебници, съдейства при организиране на ученическото хранене, осигуряване на транспорт и решаването на други социално-битови проблеми на децата и др.

Националната мрежа за децата приветства усилията на Министерството на образованието, младежта и науката за въвеждане на механизми за публичен контрол на дейността на училищата. Създаването на обществените съвети и разширяването на техните правомощия е само първата стъпка. Превръщането им в добре работещи и полезни на училището структури изисква много допълнителни усилия. За да се превърнат родителите и външните участници в ангажирани, компетентни и уважавани партньори на училището, самото училище, в лицето на директорите и учителите, трябва се отвори за взаимодействие, за диалог, за промяна, които отиват отвъд традиционните механизми за обсъждане и за вземане на решения в настоящия момент. Включването на външни хора предполага ангажираност на представителите на училището с предоставянето на всички средства за развитие на компетентността на членовете на обществените съвети, за да могат те да бъдат в истинския смисъл на думата равноправни участници в процесите на обсъждане и на вземане на решения, а не само формални или фасадни членове на орган, който ще бъде подценяван или формално уважаван от училището. Много важен остава и въпросът дали тези органи ще бъдат допуснати до обсъждане и до вземане на решения за управлението на всички ключови инструменти, които заедно създават качеството на училищното обучение. Защото бюджетите на училищата са само един от тях, а критериите за прием на деца в първи клас пораждат много въпроси, свързани с достъпа до образование, с отваряне на училището към всяко дете и към това как училището се вписва в съвременното разбиране за приобщаващото образование. Защото същностния смисъл на качеството не се измерва с това какви критерии за селекция на децата се прилагат и какви допълните „екстри" се предлагат на децата (и на родителите), а как се подобрява рутинната работа на училището като цяло и на всеки негов елемент. Този процес изисва и осмисляне на това какви системи и мрежи за подкрепа на училищата ще бъдат изградени от страна на Министерството на образованието, младежта и науката.

Източник: Национална мрежа за децата, 21.12.2011