Бум на самоубийствата у нас заради кризата
23 декември 2011 г.
Кризата трайно руши психичното здраве на българина и води до
повишен брой самоубийства, заяви председателят на Дружеството на
психолозите в България Пламен Димитров. По думите му близо половината
от активните и работещи хора у нас, при това с добра квалификация, имат усещането, че трудът им е несправедливо заплатен и не могат да
посрещнат семейните си задължения, предаде АСН.
В резултат на това българинът се затваря и се опитва да реши проблемите си в рамките на семейството, което обаче в България не било подкрепено с програми и мерки, допълни Димитров пред "Дарик". Той се позова на доклад на Световната здравна организация, подготвен и с участието на родни специалисти, за това какви са ефектите на икономическата криза върху психологичното здраве.
„Тя масивно, трайно и с много дълбочина се отразява върху психичното здраве на българина. Не казвам, че то е било в цветущо състояние преди 2007 година. Българинът никога не се е наслаждавал на луксозна икономическа среда. Ние виждаме отчетливо в статистиките - България е устойчиво на дъното по всички показатели за субективно благополучие. Има усещане на хората, особено на семействата в репродуктивна възраст, които са икономически активни, че не могат да се справят с усилията на труда си, с действията, които предприемат, с ежедневни стресови фактори. Тоест хората се чувстват не просто неуспяващи и затруднени, а безпомощни в това да посрещат много от предизвикателствата на ежедневието", обясни психологът.
„Не само в България имаме ръст на области, в които губим хора, защото нарасна броят на успешните самоубийства. Имаме ръст в злоупотребата с вещества, имаме много забележим ръст и в хронични прояви на депресия, тревожност и всякакви разстройства, свързани с емоционалния самоконтрол. Всички тези неща изискват модерна, леко агресивна инвестиционна, а не просто нормативна, политика в областта на психичното здраве", отбеляза още Димитров.
Той коментира, че у нас психотерапевтичните услуги не са достъпни чрез здравноосигурителния праг и е нужна драстична реформа, за което има проекти. От изследваните лица, с които психолозите у нас са работили през последните пет години, 94% посочват, че не могат да си позволят професионална помощ от психолог или психиатър на пазарен принцип.
Димитров посочи, че в повечето европейски страни държавата и работодателите инвестират сериозно тъкмо в психологичното здраве на гражданите. Програми, които отсъстват в страната ни, а те всъщност са важен икономически фактор - статистиката сочи, че от 3 до 5% от съвкупния национален продукт на страните от ЕС се губи заради това, че има хора с нерешени проблеми в областта на психичното здраве.
Източник: Актуално, 22.12.2011
В резултат на това българинът се затваря и се опитва да реши проблемите си в рамките на семейството, което обаче в България не било подкрепено с програми и мерки, допълни Димитров пред "Дарик". Той се позова на доклад на Световната здравна организация, подготвен и с участието на родни специалисти, за това какви са ефектите на икономическата криза върху психологичното здраве.
„Тя масивно, трайно и с много дълбочина се отразява върху психичното здраве на българина. Не казвам, че то е било в цветущо състояние преди 2007 година. Българинът никога не се е наслаждавал на луксозна икономическа среда. Ние виждаме отчетливо в статистиките - България е устойчиво на дъното по всички показатели за субективно благополучие. Има усещане на хората, особено на семействата в репродуктивна възраст, които са икономически активни, че не могат да се справят с усилията на труда си, с действията, които предприемат, с ежедневни стресови фактори. Тоест хората се чувстват не просто неуспяващи и затруднени, а безпомощни в това да посрещат много от предизвикателствата на ежедневието", обясни психологът.
„Не само в България имаме ръст на области, в които губим хора, защото нарасна броят на успешните самоубийства. Имаме ръст в злоупотребата с вещества, имаме много забележим ръст и в хронични прояви на депресия, тревожност и всякакви разстройства, свързани с емоционалния самоконтрол. Всички тези неща изискват модерна, леко агресивна инвестиционна, а не просто нормативна, политика в областта на психичното здраве", отбеляза още Димитров.
Той коментира, че у нас психотерапевтичните услуги не са достъпни чрез здравноосигурителния праг и е нужна драстична реформа, за което има проекти. От изследваните лица, с които психолозите у нас са работили през последните пет години, 94% посочват, че не могат да си позволят професионална помощ от психолог или психиатър на пазарен принцип.
Димитров посочи, че в повечето европейски страни държавата и работодателите инвестират сериозно тъкмо в психологичното здраве на гражданите. Програми, които отсъстват в страната ни, а те всъщност са важен икономически фактор - статистиката сочи, че от 3 до 5% от съвкупния национален продукт на страните от ЕС се губи заради това, че има хора с нерешени проблеми в областта на психичното здраве.
Източник: Актуално, 22.12.2011
Сходни публикации
01 ноември 2016 г.
Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно много амбициозно начало на работата през новата 2017 г.
Офелия Кънева-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с третото п
01 ноември 2016 г.
Честит Ден на народните будители!
Днес е Денят, в който отдаваме своята почит към народните будители. Почит към просветителите, книжовниците, борците ни за
31 октомври 2016 г.
С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец
На 20.09.2016 г., с финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община бе създаден Съвет на общността към РА