Предизвикателството да оказваш помощ, когато до теб стои страдащ човек
09 февруари 2015 г.
През 1992 г., една година след получаването на диагнозата „Болест на Паркинсон", Свети Йоан Павел II предлага 11 февруари да бъде отбелязван като Световен ден на болните. Това е денят, в който със съпричастност и топлина трябва да си спомним за нашите страдащи близки, за милионите болни по света и за служителите в здравеопазването, които се грижат за тях. Ден за размисъл относно необходимостта от по-добри грижи за болните и немощни хора и облекчаване на тяхното страдание.
Съвременният човек познава болката, пред която не бива да оставаме безразлични. Животът и здравето са дар, а човекът е изправен пред предизвикателството да се научи да оказва помощ и да бъде толерантен, когато до него стои страдащ събрат.
Ние от „Каритас" подкрепяме страдащите хора, които живеят в изолация, сред самотата си и без своята надежда. Вярваме, че да даваш топлина и надежда е пътят към едно по-добро и сплотено общество, основаващо се на принципите на солидарността, съпричастността и милосърдието. Нашите сътрудници ежедневно подкрепят болните възрастни хора, дарявайки им не само необходимите медицински грижи, но и човешка топлина, споделеност и добри поводи за усмивка. Всеки болен човек има нужда от топлите думи на близък. Екипите към Домашни грижи на Каритас продължават да са част от семейството на болните възрастни хора, живеещи сами със своите неизречени болки.
„Щастлива съм, че от май 2013 година отново работя като медицинска сестра в „Каритас", за да помагам всеотдайно на нуждаещи се болни стари хора. Няма да забравя думите на леля Стефана, 95-годишна: „Аз няма да умра, мое момиче, от глад, а ще умра от самота". Тези думи ме трогнаха и за да не бъде натъжена и самотна, хванах ръцете й и я поканих на танц, въпреки че е лежащо болна. Под звуците на красиво танго (пято от нея) ние затанцувахме на място. Тя в леглото, а аз права до нея. Леля Стефка си спомни младите години и ме нарече Танголита. Аз разбрах, че това е едно хубаво танго – „О, Таголита, ти скъп мой блян!". Често с хората, за които се грижа, говорим за книги и музика. Защото въпреки че са стари и болни, те имат своите интереси и вълнения, много опит и мъдрост, трупани през годините." – споделя Кети, сътрудник към Домашни грижи на Каритас в Бургас.
От 2002 година досега са създадени и работят 8 центъра за Домашни грижи на Каритас, които посредством работата на мобилни екипи предоставят комплексни домашни грижи на нуждаещи се възрастни хора в Русе, Белене, Малко Търново, Раковски, Житница, Бургас, Пловдив и София. Мобилните екипи обслужват и хора от още 5 населени места, които се намират в близост до споменатите градове и села.
„Каритас" благодари на всички свои партньори и дарители, станали част от борбата с бедността, болестите и самотата. Благодарим ви, че помагаме заедно!
Съвременният човек познава болката, пред която не бива да оставаме безразлични. Животът и здравето са дар, а човекът е изправен пред предизвикателството да се научи да оказва помощ и да бъде толерантен, когато до него стои страдащ събрат.
Ние от „Каритас" подкрепяме страдащите хора, които живеят в изолация, сред самотата си и без своята надежда. Вярваме, че да даваш топлина и надежда е пътят към едно по-добро и сплотено общество, основаващо се на принципите на солидарността, съпричастността и милосърдието. Нашите сътрудници ежедневно подкрепят болните възрастни хора, дарявайки им не само необходимите медицински грижи, но и човешка топлина, споделеност и добри поводи за усмивка. Всеки болен човек има нужда от топлите думи на близък. Екипите към Домашни грижи на Каритас продължават да са част от семейството на болните възрастни хора, живеещи сами със своите неизречени болки.
„Щастлива съм, че от май 2013 година отново работя като медицинска сестра в „Каритас", за да помагам всеотдайно на нуждаещи се болни стари хора. Няма да забравя думите на леля Стефана, 95-годишна: „Аз няма да умра, мое момиче, от глад, а ще умра от самота". Тези думи ме трогнаха и за да не бъде натъжена и самотна, хванах ръцете й и я поканих на танц, въпреки че е лежащо болна. Под звуците на красиво танго (пято от нея) ние затанцувахме на място. Тя в леглото, а аз права до нея. Леля Стефка си спомни младите години и ме нарече Танголита. Аз разбрах, че това е едно хубаво танго – „О, Таголита, ти скъп мой блян!". Често с хората, за които се грижа, говорим за книги и музика. Защото въпреки че са стари и болни, те имат своите интереси и вълнения, много опит и мъдрост, трупани през годините." – споделя Кети, сътрудник към Домашни грижи на Каритас в Бургас.
От 2002 година досега са създадени и работят 8 центъра за Домашни грижи на Каритас, които посредством работата на мобилни екипи предоставят комплексни домашни грижи на нуждаещи се възрастни хора в Русе, Белене, Малко Търново, Раковски, Житница, Бургас, Пловдив и София. Мобилните екипи обслужват и хора от още 5 населени места, които се намират в близост до споменатите градове и села.
„Каритас" благодари на всички свои партньори и дарители, станали част от борбата с бедността, болестите и самотата. Благодарим ви, че помагаме заедно!
Публикувано от:
Каритас БългарияСходни публикации
31 октомври 2024 г.
Живот със зависимост - епизод 6 на видео подкаста „Открито за зависимостите"
В епизод 6 на видео подкаста „Открито за зависимостите“ ви срещаме с двамата души от екипа на Терапевтичен център „Само днес",
20 май 2024 г.
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
19 март 2024 г.
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването