1.01. Правото на сдружаване
Правото на сдружаване е основно конституционно право на гражданите. То се упражнява чрез създаване на обединения на граждани, които си поставят различни нестопански по своя характер цели – образователни, правозащитни, политически, религиозни и др. Създадените обединения от граждани могат да имат качеството юридическо лице, т. е. организационна форма, призната от правния ред. Според вида и целите си тези обединения могат да бъдат сдружения, фондации, политически партии, синдикати, вероизповедания, читалища и други. От друга страна, законодателството не забранява подобни обединения да съществуват и като неформални структури на гражданското общество.
Неформалните обединения на граждани не се регистрират по ЗЮЛНЦ или по друг закон. На общо основание гражданите могат да се обединяват, без това да е свързано с възникването на отделен правен субект (юридическо лице). Неформалните обединения имат свободата да определят как да се организират, без да е необходимо спазването на формални процедури. При регистрираните по ЗЮЛНЦ организации има възникнал нов субект – юридическо лице, отделен от лицата, които са го създавали, членуват в него или формират органите му. Този нов правен субект може самостоятелно да встъпва в отношения с трети лица, да поема права и задължения, да има и управлява собствено имущество.
При неформалните обединения няма отделен правен субект. Те не могат да действат като една отделна организация, която от свое име да участва в гражданския оборот, а поеманите права и задължения са от името и за сметката на отделните лица, участващи в обединението.
Виж още:
1.06. Кой може да бъде учредител на НПО?;
1.07. Как чужденци могат да извършват дейност с нестопанска цел в България?