С неправилното прилагане на правилото де минимис България ограничава достъпа на гражданските организации до финансиране от ЕС

В Доклада относно върховенството на закона за 2023 г. Европейската комисия обръща внимание на порочното тълкуване на европейското законодателство в България, което води до ограничен достъп на гражданските организации до финансиране: Заинтересованите страни съобщиха, че за организациите на гражданското общество е трудно да получат финансиране от ЕС (чрез държавни агенции, занимаващи се със средствата от ЕС), тъй като те се считат за търговски субекти и държавата прилага същите ограничения по отношение на държавната помощ, както за частните дружества, получаващи финансиране от ЕС.

Повече за този проблем ще ни разкаже Деян Колев – председател на Управтелния съвет на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе.” Амалипе е една от организациите в България, която води дългогодишно застъпничество по темата.

Правилото означава, че в рамките на 3 години една организация може да получи средства не по-големи от 391 хил. лв. (200 хил. евро) за изпълнението на проекти, финансирани от оперативните програми, Националния бюджет, Финансовия механизъм на ЕИП и Швейцарския механизъм. Това означава на практика един проект, след което организацията спира да кандидатства.

За съжаление, вече всички оперативни програми прилагат това правило. До скоро (до 2018 г.) Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР ) не прилагаше де минимис, но след 2019 г. го прави. Единственото изключение е Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространсто (ЕИП) – през настоящия период там не се прилага де минимис. При всички положения е много изненадващо как едни и същи дейности по оперативните програми подлежат на де минимис, а по ЕИП – не. Вижда се, че това най-вече зависи от решимостта на съответния управляващ орган.

Защото на практика ограничава участието на гражданските организации и го редуцира до минимум. Реално рабогещите организации са малко и е нормално, че общини, училища и други бенефициенти търсят именно тези организации като партньори. Но организациите трябва да се откажат от това да кандидатстват или да бъдат партньори, след като спечелят проект на стойност 391 хил. лв.

Ние от Център Амалипе сме се сблъсквали и се сблъскваме с този прроблем. Налага се да отказваме партньорства и да не кандидатстваме, тъй като сме достигнали границата на де минимис. Понякога е много трудно да обясним на училища и общини, защо отказваме да им партнираме, макар че те ни търсят за това.

Особено показателно е, че прилагането на де минимис доведе до провал на цели операции. Така например, през 2020 г. ОПНОИР обяви схема „Квалификация за работа в мултикултурна среда”, по която качествените организации спечелиха проекти. Няколко месеца след това обявиха „Оргамотяване на възрастни”, която се реализира едва наполовина, защото нямаше организации, които да могат да кандидатстват (можеха да кандидатстват и училища, но интересът бе слаб – те предпочитаха бенефициент да бъдат НПО). Година по-късно напълно се провали операция „Достъп на уязвими групи до висше образование” – отново защото НПО не можеха да кандидатстват поради де минимис.

От кога съществува този проблем и какво пречи той да бъде разрешен?

През първия програмен период (2007 -2013 г.) оперативните програми не прилагаха де минимис. От 2014 г. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) започна да го прави. Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" първоначално не ограничаваше организациите по този начин – до 2018 г. Имаше интегрирани схеми между ОПРЧР и ОПНОИР, по които едни и същи дейности попадаха по де минимис в компонента на ОПРЧР и бяха освободени от държавна помощ в компонента на ОПНОИР. За съжаление, от 2019 г. и ОПНОИР (днес – Програма „Образование") прилага режим на държавна помощ към всички операции.

Според мен, проблемът е в липсата на политическа решимост у българските институции – Управляващите органи и Министерството на финансите. Поставял съм този въпрос няколко пъти на заседанията на Комитета за наблюдение на ОПНОИР/ПО. Представителите на Европейската комисия отговаряха, че всички други държави-членки са намерили начин да разрешат проблема и да не прилагат режим на държавна помощ към дейностите, които видимо не са комерсиални и не застрашават пазара на услуги. Те винаги са настоявали, че българските институции трябва да намерят решението.

За съжаление, получава се така, че Управляващите органи и Министерството на финансите взаимно си прехвърлят отговорността и не желаят да проявят решимост, така че проблемът да бъде разрешен. Впечатлението ми е, че Министерството на финансите проявяват фундаментализъм и имат желание за всяко нещо да прилагат де минимис, тъй като това е „безопасно“. Тях не ги интересува, че по този начин ограничават гражданското участие и провалят цели операции. От друга страна, Управляващите органи също не поемат отговорност, след като получат предложение от МФ да приложат де минимис към определена операция. Трябва да припомним, че именно Управляващите органи вземат решения, а не Министерството на финансите.

Какви застъпнически дейности е предприемала Амалипе през годините по отношение достъпа на гражданските организации до европейско финансиране ?

Няколко пъти поставях този въпрос на заседания на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" – днес Програма „Образование". През декември 2022 г. имахме среща с мисията на Организация за икономическо сътрудничество и развитие, на която изразихме нашето становище, че без преодоляването на де минимис, няма да има реално гражданско участие в използването на Европейски средства. За моя радост, те приеха много сериозно това и инициираха специална онлайн среща с българските институции по въпроса на де минимис: вижте информация на: https://amalipe.bg/de-minimis/

Малко по-късно, поставихме въпроса и на среща с еврокомисарите Хелена Дали и Вера Йоурова: https://amalipe.bg/evro-komisari-dali-jourova/

Убеден съм, че поставянето на въпроса на високо европейско ниво може да помогне за разрешаването му. Вероятно, добра първа крачка е и включването му в Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона преди седмица.

Българските институции също приемат сериозно този проблем – както заради застъпническите усилия на гражданския сектор, така и заради факта, че се провалят цели операции. През февруари по наше искане, Министър Пеканов и Централното координационно звено организираха среща с Управляващите органи на Програма „Развитие на човешките ресурси“, Програма „Образование", Министерството на финансите и граждански организации, на която говорихме за намирането на решение… Но все още такова не е намерено и трябва да продължим усилията.

ххх