Цел на делата „шамари“ е формиране на „култура“ на предпазливост и автоцензура
Интервю с Михаил Екимджиев
Михаил Екимджиев е управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Екимджиев и Партньори“ и практикуващ адвокат с над 30 годишен опит в сферите международно публично право, наказателно право и защита правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейски съюз в Люксембург и е с над 100 спечелени дела пред ЕСПЧ. Има специализация в Съвета на Европа по Защита правата на човека..
Какво представлява злоупотребата с право?
Злоупотреба с право е налице, когато чрез правно позволени средства да се цели противоправен резултат. Тя е забранена от чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.17 от КЗПЧОС. Тълкувани в необходимата връзка помежду им, те я дефинират като злонамерено привидно упражняване на дадено право, целящо неправомерен резултат – унищожаване или диспропорционално ограничаване на чуждо защитимо право. Противоправната цел на вредоносната злоупотреба с право е непозволено увреждане. Условия за ефективна защита срещу нея са познаването на материалния обхват на конкуриращите се права и свободи, както и умението за намиране на разумен баланс между тях.Каква е връзката между злоупотребата с право и все по-набиращите публична известност дела „шамари“?
Делата „шамари“ са специфична злоупотребата с право. Повод за тях най-често са твърдения за засягане на доброто име и личното достойнство. При процесуалната им защита се прилагат стратегически подбрани, позволени от правото похвати, чрез които обаче се цели смразяващия ефект на автоцензурата и демотивацията на активистката общност – журналисти, правозащитници, НПО... В България е налице двустранна злоупотреба с право: все по-често се водят дела-шамари, а от друга страна „медии“ системно злоупотребяват със свободата на словото.Как да разпознаваме делата „шамари“?
При преценката дали се води дело „шамар“, следва да вземем предвид няколко предпоставки. На първо място, кой е ищец в делото? Специфично за „SLAPP” делата е това, че съдебна „защита“ най-често търси публична институция, корпорация, бизнес фигура със значителни ресурси и въобще политически, икономически, социално по-силна и мощна фигура. Ответник най-често е медия, журналист, правозащитна организация, граждански активист или обединения на активни граждани. Поводът за делото - ответникът оповестява публично информация за законови нарушения, засягащи репутацията на ищеца. Т.е., характерен признак на делата „шамари“ е финансовата и логистична неравнопоставеност между страните. На следващо място, ищецът предприема формално легитимни процесуални действия, но с цел не толкова спечелване на делото, колкото финансово и организационно омаломощаване, дори унищожаване на ответника. Често това се постига чрез едновременно иницииране на множество еднотипни съдебни процеси срещу един ответник пред различни съдилища, понякога в различни държави. Тъй като за тази стратегия крайният резултат от делото не е решаващ, нерядко исковете са явно неоснователни.Друг белег на злоупотреба с процесуална защита са изкуствено завишените претенции за обезщетение на морални вреди, които съществено надхвърлят обичайно присъжданите в подобни казуси. Тактическата цел на този абсурдно завишен размер на претенцията е още в началото на делото ответникът да бъде ангажиран със значителни адвокатски разноски, които според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, се изчисляват като процент от цената на иска. Цели се допускане на обезпечителни мерки, най-често чрез запор на банкови сметки на ответника. Процесуалната логика е ясна – колкото по-висока е цената на иска, толкова по-вероятно е съдът да запорира голяма сума в сметката на „противника“. В българските реалности не са много медиите, журналистите и гражданските сдружения, които биха издържали продължителен запор на значителна сума, покриваща текущите им нужди – наеми, заплати, консумативи…
За съжаление, съдът невинаги е готов на този ранен процедурен етап задълбочено да анализира вероятната основателност на иска, като условие за допускане на обезпечението му. Ако съдът не улови навреме индикациите за злоупотреба, още в началото на „банален“ исков процес за непозволено увреждане, ответникът е с блокирани банкови сметки и със значителни разходи за адвокатска защита. Следва целенасочено бавене и отлагане на делото от ищеца, призоваване и разпити на множество свидетели, назначаване, изготвяне и изслушване на експертизи…
Пряката цел на делата „шамари“ е унищожаване или изтощаване на „противника“, което го „респектира и профилактира“ да внимава какво прави. Стратегическата цел е назидателният съдебен процес и травматичният опит на съсипания ответник да предизвикат „смразяващ ефект“ и да формират „култура“ на предпазливост и автоцензура в активистката общност – журналисти и медии, правозащитници и НПО, упражняващи граждански контрол.
Какви са средствата за справяне със SLAPP?
Осъзнавайки растящия риск делата-шамари да унищожат или да потиснат „имунните клетки“ на демократичното общество, каквито са медиите и гражданските активисти, Европейският съюз (ЕС) подготвя институционален отпор. Налице е проект за Директива срещу т.нар. „стратегически съдебни дела срещу публично участие“ (SLAPP), която цели въвеждане на ефективни, възпиращи и пропорционални на установената злоупотреба мерки, които се прилагат само в дела „с трансгранично значение“. Въпреки това, специална Препоръка на Комисията „приканва“ държавите членки да въведат правните стандарти на Директивата на национално равнище, като допълнение към механизмите, въведени от Директива (ЕС) 2019/1937 за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза. До имплементирането на новата Директива, жертвите на делата-шамари могат да се бранят с наличните вътрешноправни средства, а нейният проект, препоръките и обяснителните бележки към него са тълкувателен ориентир при решаването на делата.Каква следва да е добрата стратегия за защита от делата „шамари“?
На първо място, това би било намирането на добър колега адвокат, с когото да можете да осъществите действително връзка на доверие и взаимно разбиране. В процеса по осъществяване на SLAPP е налице огромен стрес, психическо и физическо изтощение, и в този смисъл е важно Вашият защитник да Ви съдейства за стратегическо справяне с казуса. Би следвало адвокатът на първо място да подаде възражение за прекратяване на делото поради злоупотреба с правото на защита, водеща до явна неоснователност на иска, респективно до липса на защитимо по исков ред субективно право. Това възражение, което може да бъде направено още в отговора на исковата молба, би могло да проработи в рядката хипотеза на явна неоснователност на иска, прозираща от съдържанието на исковата претенция и на приложените към нея доказателства. Ако доказателствената необоснованост и явната неоснователност на иска са съчетани с индикации за SLAPP-процес, каквито посочих в началото, ерудиран и познаващ принципите на правото съдия би могъл да прекрати делото още на този ранен етап. Това може да стане, въпреки доминиращата противоположна съдебна практика, като се отчете фактът, че делата „шамари“ са ново предизвикателство пред съда, изискващо нов процесуален подход, съобразен с духа на проекта за Директива.На следващо място, е възможността за отправяне на преюдициално запитване до СЕС дори на този ранен стадий от процеса. Чл.10 § 3 от ДЕС признава правото на всеки гражданин на ЕС да участва в „демократичния живот на Съюза“. Това означава, че преюдициално запитване относно ефективността на съществуващите процесуални гаранции за упражняването на това право може да бъде отправено във всеки етап от производството. Решението на СЕС може да бъде полезен ориентир за надеждна вътрешноправна защита срещу SLAPP до пълноценното имплементиране на Директивата.
Ако бъде допуснато прекомерно по размер или продължителност обезпечение на SLAPP-иск, което сериозно затруднява дейността и бита на ответника, ЕСПЧ може да бъде сезиран с жалба по чл.10 (свобода на изразяване), чл.1 от Протокол № 1 (право на притежания), чл.13 (ефективни вътрешноправни средства) и чл.17 (злоупотреба с права) от КЗПЧОС. Такава жалба, фокусирана върху обезпечителните мерки, може да бъде подадена преди приключването на главния процес, веднага след изчерпване на процедурите по обжалване на допуснатите обезпечения.
Жалба до ЕСПЧ със същите оплаквания може да бъде подадена и в 4-месечен срок от окончателното решение по основното дело. Тогава обаче акцент ще бъде нарушението на свободата на изразяване, допуснато в същинския исков процес, а характерът на обезпечителните мерки може да бъде относим към пропорционалността на намесата в правата по чл.10 и по чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията. За допустимостта на жалбата до ЕСПЧ е важно тезата на ответника за злоупотреба с право последователно да бъде изложена пред всички национални инстанции. Така, с подходяща процесуална стратегия пред местните и международни съдилища може да бъде провалена същинската вредоносна цел на делата-шамари. Разбира се, това може да се случи само ако те се гледат от ерудирани и чувствителни към принципите на правото съдии, разпознаващи правото на защита от „отровния му двойник“ – злоупотребата с това право, целяща потискане на гражданското участие в управлението.
ххх
Автор: Радина Банова-Стоева, Български център за нестопанско право
Сходни публикации
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (08 – 26 април 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Екология и климатични промениПОСТАНОВЛЕНИЕ № 95 ОТ 4 АПРИЛ 2024 Г. за създаване на Съвет
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (18 – 29 март, 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКГражданско участие МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРАВИЛНИК за организацията и дейността