Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (17 – 21 октомври 2022 г.)

Правителството прие промени в РМС № 314 от 2019 г. за създаване на постоянно действаща междуведомствена работна група за целите на националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно промените, в състава на работната група се включват представители на Агенция по вписванията.

Включването на Агенция по вписванията (в качеството ѝ на институцията, която отговаря за воденето и поддържането на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и Регистър БУЛСТАТ) в Работната група по чл. 96, ал. 1 от ЗМИП ще допринесе за отразяване максимално точно на действителното състояние на сектора ЮЛНЦ при изготвянето на оценка на рисковете от финансиране на тероризъм, както и при актуализирането на Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма в частта ѝ, отнасяща се до различни видове юридически лица и други правни образувания.

В тази връзка ви припомняме важна информация свързана със Секторната оценка на риска за НПО тук.

В сфера екология

Правителството прие стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г.

Министерският съвет прие Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България. Проектът е разработен в изпълнение на разпоредбата на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата в рамките на междуведомствена работна група, в която взеха участие представители на дванадесет ведомства.

Стратегията е разработена в съответствие с европейските цели и политики в областта на енергетиката и климата, насочени в перспектива към постигане на амбициозни общностни цели за преход към нисковъглеродна икономика.

Документът представя българската позиция и приоритети по отношение на нисковъглеродната икономика до 2050 г. Стратегията очертава основните изводи от оценката на потенциала на страната, базирана на енергийно и климатично моделиране, като надгражда Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България - 2021-2030 г., и включва периода след 2030 г.

Документът е разработен в рамките на проект за предоставяне на техническа подкрепа, финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017-2020 г.

Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 24 октомври 2022 г. в Люксембург.

В дневния ред на Съвета е включено провеждането на ориентационен дебат по предложението за преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността. България приветства предложението като част от мерките за намаляване на въздействието върху околната среда от големи промишлени и агропромишлени инсталации. Реализирането на поставените амбициозни цели е от ключово значение за постигането на предвидимост и яснота относно въвеждането и прилагането на новите изисквания.

Министрите ще проведат ориентационен дебат и по предложението за Регламент за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране на устойчиви продукти. България разглежда проекторегламента като важна стъпка за постигане на общите цели на ЕС в областта на климата и околната среда, като се има предвид, че именно на етапа на проектирането се определя до 80 % от екологичното въздействие на продуктите по време на целия им жизнен цикъл.

Съветът ще приеме заключения, изразяващи основните елементи на преговорната позиция на ЕС за Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, която ще се проведе през ноември тази година в Египет.

Очаква се министрите да приемат и заключения на Съвета на ЕС относно позицията на ЕС за предстоящите през декември т.г. срещи по Рамковата конвенция за биологично разнообразие на ООН. Документът представя дългосрочната визия на Съюза за устойчиво развитие и опазване на биоразнообразието.

Правителството одобри състава на българската делегация за 27-та Конференция по изменение на климата, която ще се проведе от 06 ноември до 18 ноември в град Шарм ел-Шехй, Египет. Президентът на Република България г-н Румен Радев ще ръководи делегацията за участие в Конференцията.

Очаква се страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата да постигнат напредък по редица въпроси, свързани с финансиране на дейности по изменение на климата в развиващите се държави, пазарни механизми за сътрудничество, докладване на поетите ангажименти, свързани с климатичните промени.

След откриването на Конференцията, държавните глави ще вземат участие на Срещата на държавните ръководители, на 7-8 ноември 2022г., където се очаква основните участници в международните преговори да обсъдят постигнатия напредък и предизвикателствата пред глобалната политика по климата.


В сфера равен достъп

Правителството одобри промени в Закона за българския жестов език

Правителството одобри промени в Закона за българския жестов език, с които се прецизират разпоредби, свързани с финансовото осигуряване и отчетността на безвъзмездната преводаческа услуга на български жестов език за глухите и сляпо- глухите хора. Съгласно действащата нормативна уредба всеки от тях има право да ползва тази услуга до 120 часа годишно. Студентите и докторантите могат да получат допълнително още 60 часа на семестър.

Съгласно промените се предлага получената безвъзмездна преводаческа услуга да не се облага с данък. Регламентира се и ново изискване към преводачите на български жестов език - да се регистрират като лица, упражняващи свободна професия.

С измененията се делегират контролни функции на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания по отношение на дейностите по предоставянето и отчитането на услугата, с което се създават предпоставки за по- качествен контрол на тези дейности в подкрепа на пълноценното социално приобщаване на глухите и сляпо-глухите хора.

Въвеждат се и ангажименти на избраните преводачи да предоставят преводачески услуги според индивидуалните потребности на глухите или сляпо-глухите хора в рамките на осигурения безвъзмезден лимит. Паралелно се създават възможности за повишаване на мотивацията за практикуване на професията „Преводач от и на български жестов език“.

С промените се хармонизират правните норми относно реда и условията за осигуряване на преводач на български жестов език на глух или ням човек, който участва в определено процесуално качество в наказателното производство и възлагането на разноските за неговото назначаване чрез избягване на съществуващите противоречия в тази област.

Законопроектът е внесен в Народно събрание тук.

В сфера борба с престъпленията от омраза

Предлагат се по-тежки наказания за престъпления по расистки и ксенофобски подбуди

Министерският съвет одобри днес проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Промените имат за цел да отговорят на образувана от Европейската комисия процедура за нарушение за неправилно въвеждане от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Рамковото решение определя общ подход в областта на наказателното право към определени прояви на расизъм и ксенофобия, конкретно по отношение на два вида правонарушения — расистките или ксенофобските изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза, подбудени от расистки или ксенофобски предразсъдъци.

Въвеждат се по-тежки наказания и за други престъпления освен убийство и телесни повреди, когато са извършени по расистки или ксенофобски подбуди - отвличане; противозаконно лишаване от свобода: принуда; закана; следене; обида; оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник; противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ; подбуждане към извършване на престъпление и палеж.

В глава четиринадесета „Престъпления против мира и човечеството“ на НК се предлага нова редакция на чл. 419а, предвиждаща да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Наказателна отговорност изрично ще се носи и за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на и във връзка с националсоциалистическия режим.

ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ

Предвижда се участието на неправителствени организации в изпълнението на Дейности 6.2.:

Осигуряване на необходимата професионална подготовка чрез участие в семинари, конференции, обучения и форуми, организирани от Европейската комисия, неправителствени организации и водещи обучителни институции, включително международни. Обмен на опит и практики с други държави от Европейския съюз.

Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) се предлагат промени, които имат за цел да отговорят на образуваната от Европейската комисия (ЕК) процедура за нарушение № 2020/2321, за което на 18 февруари 2021 г. българската държава е информирана с Официално уведомително писмо № C (2021) 813 final от Генералния секретариат на ЕК. Процедурата е образувана за неправилно транспониране от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (наричано по-нататък „Рамково решение 2008/913/ПВР“ или „Рамковото решение“). В тази връзка със Законопроекта се предлага въвеждане на по-тежки наказания за редица престъпления, когато те са извършени по „расистки или ксенофобски подбуди.“

Предлага се и промяна на чл. 419а НК, с който е въведена наказателна отговорност за определени форми на език на омразата. настоящата си редакция чл. 419а, ал. 1 от НК, който беше приет през 2011 г., за да въведе изискванията на Рамковото решение, изисква деянието реално да е „създало опасност да се упражни насилие“, което е различно от стандарта на Рамковото решение „деянието да е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група“. Според ЕК чл. 419а, ал. 1 от НК съдържа допълнително условие, тъй като съгласно Рамковото решение опасността от насилие не следва да се е осъществила. Също така ЕК отбелязва, че чл. 419а от НК се отнася единствено до престъпленията в раздел І на глава четиринадесета „Престъпления против мира и човечеството“. Във връзка с това констатира, че „по този начин е пропуснато да се направи позоваване на престъплението „геноцид“ и на „военни престъпления“, както се изисква в Рамковото решение.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие

С предложените промени се цели създаване на система от органи за управление на мрежата Натура 2000.

Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) се цели:

• въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/800“;
• пълното въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, наричана по-нататък „Директива 2012/29/ЕС“.

Законопроекг за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

С предложения законопроект се целят изменения, свързани с редица постановени от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ“, ,,Съдът“), осъдителни решения срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (,,Конвенцията“). В  богатата си практика по темата ЕСПЧ изрично подчертава важността на разпространението на информация, както и на дебатите по въпроси от обществен интерес. Според Съда свободата на изразяване и политическият дебат стоят „в основата на концепцията за демократичното общество, която е залегнала в цялата Конвенция“. Анализът на постановените срещу България осъдителни решения показва, че по отношение на институтите на обидата и клеветата действащото българско законодателство не е съобразено с изискванията на Конвенцията и практиката на ЕСПЧ. Предложенията са свързани с намаляване тежестта на наказанията свързани с клевета и обида и отпадане на определени квалифицирани състави с цел защита свободата на словото и защита на гражданите от дела целящи да ограничат правото им на свободно изразяване на мнение.

Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

Законопроектът е внесен от Министерски съвет. Основната цел на настоящия законопроект е осигуряването на защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или на актове на ЕС, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения или в друг работен контекст. Задължени субекти по този закон са всички работодатели в публичния сектор, с изключение на общините с по-малко от 10 000 жители или работодатели с по-малко от 50 работници или служители. В този случай тези общини са освободени от задължението за изграждане на канал за вътрешно подаване на сигнали, като се предоставя възможност те да споделят ресурси за получаване на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях при спазване на задължението за поверителност. По отношение на частния сектор се предвижда задължени субекти да са работодателите с 50 или повече работници или служители, както и тези  с по-малко от 50 работници или служители, ако осъществяваната от тях дейност попада в обхвата на актовете на ЕС, посочени в част първа буква „Б“ и част втора от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3. По отношение на работодателите в частния сектор с между 50 и 249 работници и служители в съответствие с Директива 2019/1937 се предвижда задължението за изграждане на вътрешен канал за подаване на сигнали за нарушения да влезе в сила от 17 декември 2023 г. Предвиждането на тази дерогация дава възможност такива системи за обработка на сигнали да бъдат използвани само в големите предприятия.

Има и втори законопроект със същия предмет внесен от група народни представители:
Законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

„През годините решенията на ЕСПЧ дадоха тласък на редица успешни реформи в национален план“, каза министърът на правосъдието и даде няколко примера: Промените в НПК от 2000 г., свързана с правомощията на прокуратурата да определя първоначалната и продължаваща необходимост от задържане под стража; въвеждането на максимален срок на задържането в досъдебното производство; допълнителни процесуални гаранции за справедлив съдебен процес; въведеният стандарт „абсолютна необходимост“, както и други гаранции при употреба на сила и оръжие от полицията и от военната полиция; административното и съдебно средство за обезщетение при прекомерна дължина на производството; въвеждане на расистките или ксенофобски подбуди като квалифицирани състави на убийство и телесна повреда в НК. “А миналата седмица правителството одобри друг законопроект, с който този квалифициращ признак ще се прилага и за други състави на престъпление“, уточни Зарков.

Зам.-министър Клисурска: Достъпът на децата до качествени грижи и услуги е сред основните приоритети на МТСП

„Гарантирането на правата на децата във всички сфери на обществения живот и предоставянето на достъп до качествени грижи и услуги според индивидуалните потребности са сред основните приоритети в работата на Министерството на труда и социалната политика“. Това каза днес заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска по време на събитие, посветено на политиките в подкрепа на пълноценната грижа за детето в най-ранна възраст, организирано от фондация „Тръст за социална алтернатива“.

В рамките на дискусията заместник-министър Клисурска обясни, че предстои да бъде приет проектът на  План за действие в изпълнение на препоръката на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето (2030), който обединява широк спектър от мерки за насърчаване на детското благосъстояние. „Съществено място в него е отделено на мерките в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, включително осигуряване на патронажна грижа за бременни жени и семейства с малки деца във всички 28 области на страната“, заяви тя.

КАЛЕНДАР
АКЦЕНТИ