Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (19 – 23 септември 2022 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните процеси, които засягат гражданския сектор и каузите, които защитават. Бюлетинът се базира на постоянен преглед на законодателството, включващ нормативни актове и документи, които пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.  НПО Normaтив включва и информация, свързана с основни задължения на гражданските организации, които следва да изпълняват. Допълнително, бюлетинът съдържа анализи и публикации на теми, свързани с гражданския сектор и контекста, в който се развива. Бюлетинът се изготвя от правния екип на Български център за нестопанско право.   

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

Нищо

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера помощ за бежанци

Правителството одобри решение за участието на България в кампании по доброволна релокация на граждани на трети държави, търсещи или получили международна закрила с подкрепа от Национална програма по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“

Министерският съвет одобри участието на България в кампании по доброволна релокация на граждани на трети държави, търсещи или получили международна закрила с подкрепа от Национална програма по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. На 10 юни т.г. в рамките на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, проведен в Люксембург, министрите на вътрешните работи на държавите- членки на ЕС дискутираха проект на политическа декларация относно механизма за доброволна солидарност под формата на релокация. Тази декларация е част от първия етап на подхода за постигане на напредък по Пакта за миграция и убежище, предложен от Френското председателство и включва релокация на спасени по море лица в държавите членки от Средиземноморския и Западноатлантическия маршрут. По искане на България бе въведена възможност за преразглеждане на механизма след 6 месеца от задействането му и разширяване на обхвата.

През месец юни тази година бе създаден специален формат на Платформата за солидарност към ЕК с цел координиране на изпълнението на декларацията и обмен на информация между държавите членки на ЕС. Страната ни заяви готовност за участие чрез поетапна релокация на 179 лица, съгласно капацитета й и в рамките на осигуреното финансиране по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020, чийто срок за усвояване е удължен до края на 2023 г. и ще започне с възможност за преместване на 50 кандидата за международна закрила. В рамките на точка 4 „Специални случаи“ от националната програма по този фонд са налични средства за преместването на 221 лица в общ размер на 1 326 000 евро. В сегашния момент България участва в схема за доброволна релокация от Република Гърция, в изпълнение на която е поет ангажимент за преместването на 70 непридружени непълнолетни деца /досега са пристигнали 28/.

Решението на правителството ще позволи принципно участие на страната ни в кампании на ЕС за релокация, съобразно възможностите и в зависимост от ситуацията по външните ни граници. Като държава на предна линия, разположена на един от най- чувствителните миграционни маршрути, България е потенциален бенефициент на бъдещ механизъм за солидарност. Именно в тази връзка на 21 март т.г. беше проведено и редовно заседание на Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция, на което участниците единодушно одобриха приемането на документа


В сфера държавна субсидия

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2022 г. в размер на - 8 150 000 лв. за както следва: 5 000 000 лв. за източноправославното вероизповедание - на Българската православна църква - Българска патриаршия (капиталови разходи); 800 000 лв. за Мюсюлманското вероизповедание - на Мюсюлманското изповедание (текущи разходи); 2 250 000 лв. за ремонт и реставрация на Богословския факултет в гр. София, и 100 000 лв. за проектиране и изграждане на православен християнски храм в Република Кипър.

Напомняме, че съгласно Закона за държавния бюджет на Република България вероизповеданията получават най-голяма сума по перо „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).“ Преди това последно увеличение те са получили от бюджета 39 069 900 лв. Вижте още тук.

В сфера европейско финансиране

Правителството прие Постановление за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ за програмен период 2021 - 2027 г.

С постановлението се създават Комитет за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските фондове при споделено управление, и комитети за наблюдение на всяка от програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ). Определени са функциите и съставът на комитетите за наблюдение и правила за провеждане на заседанията и вземане на решения.

С оглед осигуряване на необходимата прозрачност и спазване принципа на партньорство е предвидено в комитетите за наблюдение да участват, както представители на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, така и на общините, на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, на организации, представляващи гражданското общество и академичната общност. Нормативно се определят критериите и процедурите за определяне на представители на академичната общност, както и за избор на юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, чиито представители да участват в съставите на комитетите за наблюдение.

С приемането на постановлението се създава нормативна уредба, осигуряваща гаранции за прилагането и спазването на принципите на партньорство, пропорционалност и прозрачност при управление на средствата от ЕФСУ.

Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт. Това предвиждат новите изменения в Наказателния кодекс (НК), предложени от Министерство на правосъдието.

Проектът предвижда също намаляване на размера на глобите при обида и клевета, както и отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица.

Промените са мотивирани от редица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения, регламентирана в член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Извън това в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидено влизане в сила на изменения в правната рамка, свързани със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и изменения в регламентацията в Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, които да осигурят съответствие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на човека.

През последните години в България се наблюдава и друга негативна тенденция във връзка с правната уредба и прилагането на института на клеветата. Тя се изразява в нарастващия брой частни наказателни дела за клевета срещу граждани, заведени от длъжностни лица, след подадени жалби и сигнали срещу тях при и по повод изпълнение на службата им.

В тази връзка се предлагат изменения в чл. 78а от НК, който да дава възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на чл. 78а от НК.

С измененията ще се премахнат и долните граници на глобите по чл. 146 и 147 от НК, които в момента са съответно 1000 и 3000 лева.

Намаляват се долните граници на глобите, предвидени в чл. 148, ал. 1 и 2 съответно на петстотин и хиляда лева. Така от една страна се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции.

Премахва се квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“. По този начин националното законодателство се хармонизира с изискванията на установеното в практиката на ЕСПЧ правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции.

В сфера защита на правата на детето в наказателния процес

Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето или които имат ефективен достъп до специализирано обучение. Специална подготовка или достъп до ефективно специализирано обучение ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството днес.

Задължително ще се изготвя характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаване на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. Тя ще се изготвя от инспектор при детска педагогическа стая с участието на непълнолетния, а когато е подходящо и с участието на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително и посочени от него.

На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права: пълна информация за правата му ще може да получава родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него; същите лица ще могат да го придружават в съдебните заседания и при извършване на действията по разследването; медицински преглед при задържане; установяване на личностните особености, защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.


ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ

В сфера достъп до правосъдие

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ се цели изпълнението на мярка ,,Влизане в сила на законодателни изменения в Закона за правната помощ (Q4/2022)“, заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Измененията в действащата нормативна уредба са насочени към подобряване на достъпа до правосъдие, чрез осигуряването на по-благоприятни условия, които се състоят в следното:

• Гарантиране на достъпа до правосъдие на гражданите, чрез използването на съществуващите видове правна помощ в извънсъдебни производства и процедури за извънсъдебно решаване на спорове.
• Разширяване на кръга от лица със специфичен профил, имащи  достъп до системата за правна помощ.
• Освобождаване на гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански и административни производства по преценка на съда, в случаите когато им е допусната правна помощ, по социални причини, установени с документи от съответните органи и невъзможност да заплатят за защита от упълномощен адвокат .
• Освобождаване на гражданите по всички видове производства от възстановяването на разноските за правна помощ в полза на НБПП.
• По-висока ефективност на процедурите, касаещи правната помощ.

В сфера защита на потребителите

Проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите

Предвижда се законът да уреди признаването на квалифицираните организации (НПО), които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.

С проекта се предлагат изменения и допълнения в Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 г.  за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд „Култура" (обн., ДВ, бр. 55 от 6.07.2007 г.). Предлаганите изменения и допълнения в голямата си част са свързани с отстраняване на несъответствия и неясноти между отделните разпоредби на наредбата, които затрудняват тълкуването и прилагането ѝ. Цели се постигане на прецизност в нормите, уреждащи  процедурата по оценяване на кандидатстващите проекти.


ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2022 г.

Програмата е приета с Решение № 321 на Министерския съвет от 20.05.2022 г. и е публикувана на Портала за обществени консултации на 19.09.2022

Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 - 2030)

Стратегията е приета с Решение № 278 на Министерския съвет от 05.05.2022 г. и е публикувана на Портала за обществени консултации на 19.09.2022
Процесът по изготвяне на Секторна оценка на риска от финансиране на тероризъм и изпиране на пари при НПО продължава – важна информация и следващи стъпки.

За целите на Секторната оценка на риска ще се проведе анонимно проучване сред случайно подбрани НПО. Провеждането на проучването също се подпомага от БЦНП. В тази връзка, ако сте представител на НПО, е възможно да получите през следващия месец анкетна форма изпратена от БЦНП. Молим ви да вземете участие в анкетата, ако я получите, т.к. предоставената информация ще е важна за изготвяне на коректна Секторна оценка на риска.

Какво искат гражданските организации?
В статията са представени резултатите от кампанията „СРГО не е поредната абревиатура“.

За целите на Секторната оценка на риска ще се проведе анонимно проучване сред случайно подбрани НПО. Провеждането на проучването също се подпомага от БЦНП. В тази връзка, ако сте представител на НПО, е възможно да получите през следващия месец анкетна форма изпратена от БЦНП. Молим ви да вземете участие в анкетата, ако я получите, т.к. предоставената информация ще е важна за изготвяне на коректна Секторна оценка на риска.