Какво включва Планът за дългосрочна грижа и защо е важен?

От март 2022 г. постоянна работна група към Министерство на труда и социалната политика с участието на представители на граждански организации, институции и общини е работила по Плана за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа за периода 2022–2027 г. Планът вече е готов и предсти публикуване за обществено обсъждане и след това приемането му от Министерски съвет.

В Плана за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа за периода 2022 – 2027 г. се описва един сегмент в социалната подкрепа, свързан с подпомагането на хора, които продължително време или цял живот имат нужда от дългосрочна грижа. Това са хората с увреждания и старите хора. Понеже самата стратегия не е много, да кажем, съдържателна, плановете за нейното изпълнение се оказват много важни в това да опишат от една страна актуалните проблеми на хората с увреждания и старите хора, а от друга – мерките и системните промени, които следва да се реализират. Ключов момент в Плана е темата за закриването на ужасяващите специализирани институции и осигуряване на тяхно място на подходяща подкрепа за хората, които са нуждаят от такава.

Планът също така е важен, защото той служи за основа при разходването на сериозни средства от Европейския съюз – това са средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, Програмата за развитие на човешките ресурси и Програмата за развитие на регионите и други.

Кои са мерките, за които настояваха най-много гражданските организации, и защо те са важни?

Ние настоявахме за изготвянето на модерен план с ясен хоризонт, който отсега да  отчита промяната в живота на хората и да предвижда инвестиции по начин, който ще бъде актуален и след 20–30 години. Разбира се, имаме някакви успехи, има и въпроси, по които не постигнахме желаното. Основната тема за нас е как да осигуряваме подкрепа на хората с увреждания и старите хора по начин, който запазва тяхното достойнство и в максимална степен им помага да живеят по-самостоятелно. Иначе казано – това е темата, която опира до това да не се разходват средства за услуги, които после ще трябва да затваряме, защото в тях някой се държи лошо с хората. Разбира се, това не е лесен въпрос за решаване, но има международни документи и практика, които могат да са ни полезни. За нас като организация е особено важно да се развива подкрепа за живеене, която отчита постигнатата самостоятелност на хората, защото ние подпомагаме хората с интелектуални затруднения да стават по-самостоятелни и отговорни и се намесваме само там, където те не могат сами. Този подход все още не е станал разпознаваем в страната и отстояването му е свързано с големи усилия да убеждаваме колегите от институциите и общините, че не просто е приложим, а че в резултат на прилагането му печели цялото общество.

Също така настоявахме за мерки, свързани с повишаване на капацитета на работещите в сферата на социалните услуги, за прилагане на нови подходи, за подкрепа на експериментални за страната проекти, от които може да се породят добри решения за стари и наболели проблеми, за подпомагане на координацията и съгласуваността на усилията на различните системи и услуги,  защото сега човек се лута между услугите, а това да се координират усилията им не е невъзможно, но трябва да се отработи като практика.

Какво може да промени прилагането на Плана?

Планът може да спомогне да се инвестират милиони за изграждане на сгради за нови услуги в подкрепа на живеене, които осигуряват условия за повече самостоятелност на хората, които ще живеят в тях, и не позволяват голямата група (когато живееш с още 15-20 човека на едно място, е голяма група!) да пречи на отделния човек и неговото развитие и личен живот. Предвижда се изграждане на 123 подобни услуги из цялата страна. Доволни сме, че в Плана все пак е включена и опцията да се приложи пилотно подкрепа за споделено живеене (нов вид услуга) и подпомагане на хората да останат в домовете си, но да получават адекватна помощ в живота си. Тази подкрепа е нужна на хиляди хора, които разполагат със собствени жилища, при които асистентската помощ или личната помощ не са приложими. Особено важно е, че всички се обединиха около нуждата подкрепящите мерки да обхващат не само хората, които имат формалния статут „чужда помощ“ или статут „трайно увреждане“.

В Плана се предвижда да бъдат реформирани домовете за стари хора, да се изградят услуги в общността за хора с психични разстройства, деменция и интелектуални затруднения, да се експериментира с телекеър при възрастните хора, а също и да се инвестира в подкрепа за развитие на трудови умения и да се създават трудови центрове за хората с увреждания.

Как Планът се отнася към новото законодателство за социалните услуги?

Планът, разбира се, се съобразява със Закона за социалните услуги и промените, които той въвежда. Най-важното за нас е чрез този план да се подкрепи и насърчи развиването на практики, които вече са легални според закона, но не се прилагат, защото за тях няма подходящо разбиране и опит, на който да се стъпи и да се мултиплицира. Става дума за законови възможности като това да се интегрират усилията на социалните услуги с другите системи – образование и здравеопазване – въвеждането на информирането и консултирането като подкрепа за всички хора, леснодостъпна и надеждна, създаването на добри практики в подкрепата за застъпничество и посредничество, които прилагат модели за подкрепа при взимане на решения и могат да спомогнат за отпадане на нуждата от поставяне под запрещение, и много други.

Особено важно е Планът да спомогне да се разбере по-добре Законът за социалните услуги и промените, които бяха въведени с него. Има много възможности, които законът създава, но за момента той се разпознава само като инструмент за засилване на административната тежест и не се разбира като средство, което ще спомогне нуждаещите се и хората с увреждания да имат по-добър достъп до права и подкрепа за живот. Това виждане за закона се отнася не толкова до обществото и гражданите, но до отговорните за прилагането му институции – общини, структури на Агенцията за социално подпомагане и социални услуги.

Как могат да работят по-ефективно гражданските организации и отговорните институции заедно за по-добър живот на хората с увреждания?  

Преди всичко като повярват, че заедно хората постигат повече. Разбира се, сепарирането, междуинституционалната ревност и изпълнението на задачите без желание да се търси най-доброто решение, пречат на този процес. Реално има изградени механизми за взаимодействие, не става дума за това, че такива липсват, напротив. Трябва воля и разбиране, че тяхното прилагане – събирането на експертните съвети, обсъждането съвместно на въпросите, изготвянето на становища с участието на повече гледни точки, споровете и дебатите – са важна част от процеса и чрез тях се постига напредък.

Особено сме доволни, че в Плана, макар и само споменато, присъства външният мониторинг, който граждански организации могат да осъществяват, на процеса на закриване на институциите и на създаването на нови услуги. Този мониторинг и резултатите от него биха позволили да се приложи по-голям натиск за постигане на качество при предоставянето на подкрепа за хора, които не могат сами да защитават себе си и своето мнение. Вярвам, че с помощта на национално представителни организации като Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения такъв мониторинг ще бъде реализиран.