Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (18 – 29 април 2022 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните процеси, които засягат гражданския сектор и каузите, които защитават. Бюлетинът се базира на постоянен преглед на законодателството, включващ нормативни актове и документи, които пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.  НПО Normaтив включва и информация, свързана с основни задължения на гражданските организации, които следва да изпълняват. Допълнително, бюлетинът съдържа анализи и публикации на теми, свързани с гражданския сектор и контекста, в който се развива.
Бюлетинът се изготвя от правния екип на Български център за нестопанско право.   

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

В сфера бежанска криза

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване

Лицата с предоставена временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците имат право на медицинска помощ и медицински услуги по този закон (Закона за здравното осигуряване) и по Закона за здравето при условията и по реда за българските граждани с изключение на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера бежанска криза

България планира да въведе пакет от мерки за подкрепа на учениците от Украйна. Тази позиция, изразена на извънредна видеоконференция на образователните министри от ЕС, бе одобрена от правителството. Над 60 000 са бежанците в нашата страна. Голяма част от тях са деца.

МОН е създало организация за бързо приемане и обработка на заявленията за постъпване на украински ученици в българската образователна система. Публикувана е специална брошура на български и украински език, която информира родителите на децата, търсещи закрила за възможностите за прием в български детски градини и училища, както и за осигурените допълнително обучение по български език и психологическа подкрепа.

Търсят се възможности намиращите се заради войната учени от Украйна да започнат работа в български висши училища и научни организации.

На украинските студенти, приети в български висши училища, ще бъде предоставена еднократна помощ в размер на 300 лв.

Министерският съвет одобри резултатите от участие в извънредното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведен на 28 март в Брюксел. В доклада са представени резултатите от дискусиите относно европейската координация за приемане на бежанци от Украйна със следните подтеми: Осъществяване на материална и финансова подкрепа за държавите членки; Мониторинг и координация на пътуванията в рамките на ЕС; Приемане на бежанци от Молдова: наблюдение на ангажиментите, оперативно изпълнение; Контрол на външните граници и въпроси на сигурността.

Българските участници заявиха, че сътрудничеството на европейско ниво, общите усилия и ангажираност на държавите членки са най-добрият и ефективен метод за справяне с трудностите. Те предоставиха информация относно мерките, предприемани от нашата страна за достъпа на децата-бежанци, студентите и преподавателите до качествено образование и осигуряване на възможност за работа в български училища. Страната ни подкрепи мерките, предприети от ЕК по отношение на кризата в Украйна, но също така отбеляза, че е необходим индивидуален подход при предоставянето на финансова подкрепа за държавите членки в зависимост от степента на поемане на бежанския поток.

В раздел „Младеж“ България подчерта важната роля на доброволческите дейности и дейностите за солидарност във връзка с интегрирането на нарастващото мигрантско население и борбата със социалното изключване. Българският министър на младежта и спорта отбеляза, че в рамките на Европейската година на младежта един от основните приоритети на България е „Младежкото доброволчество - кауза за устойчиво развитие тук и сега“, като анонсира планираното разработване и публикуване на Бяла книга за младежко доброволчество.

В раздел „Култура“ министър Атанасов очерта посоките на действие на национално ниво и изрази подкрепа за използване и мобилизиране на съществуващите програми и инициативи на ниво ЕС и създаването на централизирана платформа, която ще позволи споделянето на добри практики и кампании. Той изтъкна силна подкрепа за борбата срещу дезинформацията, подчерта, че украинската култура е и европейска култура, като в тази връзка акцентира върху необходимостта от предприемане на своевременни действия за нейната подкрепа.

В рамките на заседанието на Съвета на министрите на спорта на държавите членки на ЕС бяха единодушно одобрени Заключения на Съвета относно спорта и физическата активност като обещаващи лостове за трансформиране на поведение в полза на устойчивото развитие. България подкрепи приемането на документа, който акцентира върху постигането на целите за устойчиво развитие и повишаване на осведомеността относно спорта и неговата роля за опазване на природата и климата сред всички възрастови групи.

В сфера европейско финансиране

Кабинетът одобри Споразумението за партньорство за програмен период 2021 – 2027

Министерският съвет на Република България одобри Споразумението за партньорство на Република България за периода 2021-2027 г., като основа за официално изпращане и завършване на преговорите с Европейската комисия.

Споразумението за партньорство, изготвяно от всяка държава членка, е стратегически документ, в който са изложени стратегическата ориентация за програмирането и условията за ефективното и ефикасно използване на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури в периода 1 януари 2021 г. - 31 декември 2027 г. Документът е разработен при спазване на принципа на партньорство, с участието на представители както на администрацията, така и на местните власти, социално-икономическите партньори, структури на гражданското общество, академичната общност и други.

Документът премина обществени обсъждания през м. октомври 2020 г., м. юли 2021 г. и м. април 2022 г. Получаваните коментари са намирали отражение в текста на документа в зависимост от тяхната относимост и приложимост и при съобразяване с техническите ограничения за обема на документа.
В сфера устойчиво развитие

Акцентът в актуализирания документ е поставен върху областите от Националния доклад от 2020 г. и върху напредъка в адресирането на Специфичните препоръки на Съвета на ЕС от 2020 г. Това се налага поради обстоятелството, че през 2021 г. Европейската комисия не предложи специфични препоръки по отношение на структурните политики и докладите по страни за 2021 г. не бяха изготвени, както и поради предвиденото по-късно публикуване на доклада за България за 2022 г. - след официалното изпращане на НПР през м. май.

Програмата се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета от 2020 година. В документа е представен и преглед на напредъка по Целите за устойчиво развитие на ООН.

Актуализацията на НПР за 2022 г. е разработена в съответствие със средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. и с Конвергентната програма на Република България (2022-2025 г.).

Правителството прие проект на решение за предложение до президента на Република България за издаване на Указ за награждаване на Васил Долапчиев с орден „За гражданска заслуга“ - втора степен за изключителните му заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество при разработването и провеждането на държавната политика за правата на хората с увреждания.

Като дългогодишен председател на Управителния съвет на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев има съществен принос за развитието и дейността на сдружението и за утвърждаването му като авторитетна организация с висок международен престиж чрез активната си подкрепа за каузата за достоен живот на хората със зрителни увреждания.

Заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов ще е председател на Националния съвет за хората с увреждания (НСХУ), реши правителството. Представители на държавата в консултативния орган ще бъдат министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков и министърът на здравеопазването Асена Сербезова, които ще бъдат заместник- председатели на съвета. В състава му ще влизат и по един заместник-министър от всяко министерство.

Националният съвет за хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, на работниците и служителите, на работодателите и на Националното сдружение на общините в Република България. НСХУ дава становища по проектите на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други актове, които засягат правата на хората с увреждания.

В сфера права на човека

Правителството одобри изплащането на обезщетения за 218 158 евро след обявяване на едностранни декларации по четири от жалбите и на приятелско споразумение по една от жалбите пред ЕСПЧ

С посочените дела се повдигат оплаквания за нарушения на чл. 1 от Протокол 1 (защита на собствеността), чл. 6 § 1 (право на справедлив съдебен процес) и чл. 13 (липса на вътрешноправни средства за защита) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Жалбоподателите твърдят по-конкретно, че присъдените им обезщетения за отчуждените им за държавни нужди имоти са несъразмерно ниски.

В светлината на константната практика на ЕСПЧ, Съдът даде възможност за постигане на приятелски споразумения между страните на основание чл. 39 от Конвенцията при условия, предложени от Съда. Жалбоподателят по жалба „Лазаров срещу България“ прие условията на предложеното приятелско споразумение. Жалбоподателите по другите четири жалби отказаха да приемат предложените като обезщетение суми, тъй като същите бяха счетени за твърде ниски.

Определените обезщетения по петте жалби са общо 218 158 евро.  

Жалбоподателите по осем жалби пред ЕСПЧ се оплакват от лошите санитарно-битови условия в затворите и арестите, в които са пребивавали през различни периоди от време, и в частност от пренаселеност в килиите, наличие на насекоми/гризачи, липса на свеж въздух и естествена светлина, ограничен достъп до тоалетна, липса или лошо качество на спално бельо, мебели и др. Всички жалбоподатели са завели искове за вреди, като трима от тях не са получили обезщетения от националните административни съдилища. С оглед практиката на ЕСПЧ, размерът на присъдените обезщетения на част от жалбоподателите не може да бъде счетен за адекватно обезщетение за претърпени вреди на национално ниво и е по-нисък от стандартите на Съда за справедливо обезщетение.

Настоящите жалби са сходни с делата „Неилков и други срещу България“, № 36925/10 и 5 други, 27януари 2015г.; „Димитър Ангелов срещу България“, № 58400/16, 21 юли 2020г. и др. и представляват добре установена практика на Съда.


ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ

В сфера социални публично оповестяване на информация за нарушения

Проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

КРАЕН СРОК: 23 май

Предложеният проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.  Уреждат се условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Законопроектът, в съответствие с Директивата, съдържа задължения за създаване на вътрешни и външни канали за подаване на сигнали в публичния и частния сектор и предприемане на последващи действия по тях, както и мерки за защита на сигнализиращите и засегнатите лица. Законопроектът си поставя за цел да гарантира ефективна защита на лицата, които работят в публична или частна организация и които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, тъй като често те са първите, които научават за заплахи или вреди за обществения интерес, възникващи в този контекст. По този начин те имат ключова роля за разкриването и предотвратяването на такива нарушения и за защитата на интересите на обществото.

ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

Заместник-министърът на правосъдието д-р Борислав Ганчев и началникът на политическия кабинет Лилия Симеонова се срещнаха днес с представители на „Родителски права“ и Асоциация за детско развитие "Член 24".

По време на срещата беше обсъден напредъкът на работната група към Министерство на правосъдието за усъвършенстване на правната уредба на изпълнение на задължението за предаване на дете, предвидено в ГПК. Експертите обсъждат добрите практики при предаването на деца между родителите, които ще бъдат финализирани и оповестени още в началото на май.

Представителите на двете организации от своя страна поеха ангажимент да предоставят и конкретни предложения за законови текстове, които да бъдат обсъдени от работната група.

В момента се работи по изготвяне на проект на изменение на нормативната уредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „Юрист“. Във връзка с това министерството организира дискусия със студенти от различни факултети на ВУЗ-овете у нас. Проведе и анкета, в която участие взеха над 1800 студенти.

Резултатите от анкетата показват, че Защита на правата на човека е поставена на челно място сред дисциплините, за които има необходимост от по-задълбочено обучение, наред с Право на ЕС, Гражданско право, Граждански процес и Наказателно право.

Стремежът ни е към постоянно усъвършенстване на системата за закрила на детето с цел да осигурим защита на правата и интересите на всички деца. Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков по време на среща с ръководители и експерти от отдели „Закрила на детето“ към Агенцията за социално подпомагане, която се проведе във Варна. В събитието участва и заместник-министър Иван Кръстев.

Основна тема в дискусията бяха възможностите за повишаване на ефективността на работата по случаите на деца, въвлечени в родителски конфликти. Обсъдени бяха и теми, свързани с  родителското отчуждение като форма на емоционално насилие над дете, работата по случаи на непридружени малолетни и непълнолетни деца – чужди граждани и ролята на дирекциите „Социално подпомагане“ в процедурата за осиновяване. Акцент в дискусията беше и значението на работата на социалните работници за осигуряване на навременна защита и специализирана подкрепа за децата в риск.

Обудсманът одобрява Законопроекта по принцип и дава препоръки за подобрения. 

Министерство на електронното управление възложи на „Информационно обслужване“ АД изграждане на мобилно приложение за електронна идентификация и електронно подписване – BGID.

Техническата спецификация на системата беше обект на широко обществено обсъждане с експертната общност, като преди сключване на договора бяха отразени голяма част от предложенията на експертната общност.

КАЛЕНДАР

• До 31 декември 2022 г. – В края на 2020 г. срокът за пререгистрация беше удължен до 31.12.2022 г. Юридическите лица с нестопанска цел трябва да се пререгистрират в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция вписванията, за да продължат дейността си. На сйата на Български център за нестопанско право можете да намерите подробна информация относно пререгистрацията на читалища, клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, фондации и сдружения.
• Годишно отчитане на ЮЛНЦ за 2021

АКЦЕНТИ

Краен срок за подаване на становища – 9 май.