Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (31 януари – 4 февруари 2022 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните процеси, които засягат гражданския сектор и каузите, които защитават. Бюлетинът се базира на постоянен преглед на законодателството, включващ нормативни актове и документи, които пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.  НПО Normaтив включва и информация, свързана с основни задължения на гражданските организации, които следва да изпълняват. Допълнително, бюлетинът съдържа анализи и публикации на теми, свързани с гражданския сектор и контекста, в който се развива.
Бюлетинът се изготвя от правния екип на Български център за нестопанско право.   

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

нищо    

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

• Одобрена е българската позиция за участие в предстоящата неформална среща на министрите на образованието и младежта

Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в Неформална среща на министрите на образованието и младежта на 27 януари 2022 г. в гр. Страсбург, Франция. Срещата е организирана от Френското председателство на Съвета на ЕС, което е избрало следната тема за обсъждане: „Младите европейци като пълноправни актьори в Европа: за по-зелена и по-устойчива Европа“. Конкретни въпроси, които ще бъдат обсъдени са: Кои са основните предизвикателства, с които трябва да се справим, за да подкрепим и обучим младите хора, за да са способни да бъдат активни граждани за една по-устойчива Европа; Как най-общо гласът на младите хора може да бъде чут по-добре при разработването на публични политики.

Акцентите в позицията, с която България ще участва, са: Ролята и значението на неформалното обучение и доброволчеството в подкрепа на формалното образование и за създаването на общност от отговорни млади граждани; Необходимостта младите хора да получат възможност за участие в качествено гражданско образование, насърчаващо демократичните ценности, осигуряващо информираност, умения за медийна грамотност, отсяване на фалшивите новини и познаване на политическия и обществения контекст, за да могат да правят избори и да взимат информирани решения за едно по-устойчиво бъдеще на местната общност, на страната и на Европа; Използването на достъпни и разпознаваеми канали за информация - социални мрежи, онлайн платформи, чрез привличане на водещи фигури (инфлуенсъри) за популяризиране на важни за младите и страната теми.

В сфера социални политики

• Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година

Социална политика. За периода 2022-2024 г. приоритети са оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

За 2022 г. са предвидени допълнителни средства за изпълнението на мерки, заложени в Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 - 2025 г., както следва:

• 90,0 млн. лв. - за повишаване ефективността на семейните помощи за деца. За целта от 1 април 2022 г. се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 410 лв. на 510 лв. - за получаване на пълния размер на помощта, и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително - за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта. Наред с доходния критерий от 1 април 2022 г. се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца - с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца - с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.) и за семейства с четири деца - с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.);
• 6,6 млн. лв. - за плавна промяна в периода 2022-2024 г. чрез корекция в посока увеличаване на индивидуалните проценти, които определят границата за достъп и на размера на получаваните социални помощи за най-уязвими групи от населението за постигане на общоевропейските цели и приоритети в социалната сфера, свързани със схемите за минимален доход;
• •    56,7 млн. лв. - за създаване на условия и възможности за социално приобщаване и предоставяне на целенасочена и насърчителна подкрепа на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социалното изключване, в т.ч. за увеличаване финансовата подкрепа по Закона за хората с уврежданията в резултат на нарастването на линията на бедност и за гарантиране на безвъзмездна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език;
• 223,5 млн. лв. - за обезпечаване на кумулативния ефект от увеличаването на минималната работна заплата и на коефициента от 1,2 на 1,4 при определяне на възнаграждението на личните асистенти по Закона за личната помощ;
• 50,1 млн. лв. - за допълване на средствата за изплащане на целеви помощи за отопление във връзка с увеличаването на правоимащите и поскъпването на енергоносителите;
• 38,8 млн. лв. - за увеличаване от 1 април 2022 г. на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 18,00 лв. и на максималния дневен размер от 74,29 лв. на 85,71 лв.;
• 22,2 млн. лв. - за увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на нивото на минималната работна заплата от 380 лв. на 650 лв. (в сила от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април се увеличава от 650 лв. на 710 лв.;
• 3,0 млн. лв. - за месечните възнаграждения на професионалните приемни семейства за компенсиране нарастването на MP3;
• 36,5 млн. лв. - за месечни целеви помощи при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст по чл. 166 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
• 26,0 млн. лв. - за разходи за допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията от COVID-19 за шест месеца;
• 111,7 млн. лв. - за увеличаване средно с 31 % на стандартите за финансиране на социалните услуги, в т.ч. във връзка с ефекта от увеличаване на минималната работна заплата, считано от 1 април 2022 г.
• 410,0 млн. лв. - за продължаване на т.нар. мярката 60/40 за подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта за шест месеца, за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които със заповед на компетентен орган са наложени временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по мярка „Запази ме плюс“, за изплащане на средства за субсидирана заетост за мярка „Заетост за теб“ въз основа на акт на Министерския съвет, както и в подкрепа на Националния план за действие по заетостта през 2022 г. във връзка с преодоляване последиците на пазара на труда от COVID-19 криза за шест месеца.
• 852,0 млн. лв. - за изплащане на добавки към пенсиите на пенсионерите за първите шест месеца на 2022 г. във връзка с преодоляване на последиците от COVID-19, в т.ч. 750,0 млн. лв. са заделени по сметка за чужди средства.

В сфера НПО

• Националната потребителна кооперация на слепите в България беше призната за национално представителна организация на хора с увреждания

Правителството призна Националната потребителна кооперация на слепите в България за национално представителна организация на хора с увреждания за срок от четири години. Кооперацията осъществява трудово и професионално приобщаване на своите членове и съдейства за задоволяване на техните интереси и потребности във връзка със социализацията им в обществото. Дейностите на организацията са насочени към трудоустрояване, материално подпомагане и организиране на курсове за обучение съобразно потребностите на своите членове.

В сфера околна среда

• Одобрено е присъединяването на България към Международната програма за действие по климата на ОИСР

Правителството одобри намерението на Република България за присъединяване към Международната програма за действие по климата (IPAC) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Решението упълномощава министъра на околната среда и водите да подпише и изпрати молба за присъединяване до генералния секретар на ОИСР.

IPAC служи за наблюдение и оценка на политиките за климата, както и за обмен на добри практики и планиране на дейности с оглед измерване на напредъка на отделните участници в постигането на заложените цели. Програмата допълва и подкрепя съществуващите норми в областта на климата като Парижкото споразумение и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

Предвижда се изготвяне на препоръки за отделните държави, които да предоставят целенасочени съвети за политики, съобразени със ситуациите в отделните държави. Това би позволило на IPAC да отчете специфичните фактори и предизвикателства в България и евентуално да отрази по-ясно предизвикателствата пред страната ни за извършване на зеления преход.

С присъединяването на България към IPAC ще бъде изпратен положителен сигнал към държавите-членки, страната ни ще демонстрира постоянство, ангажираност и последователни усилия за пълноправно членство в ОИСР.


МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

В сфера защита на правата на човека

• Министрите на правосъдието на ЕС обсъдиха инкриминиране на престъпленията на омраза и координиране на сигналите за изчезнали деца

Министрите на правосъдието на държавите-членки на ЕС провеждат неформална среща в Лил, Франция. Водеща тема на дискусиите е включването на речта на омраза и престъпленията от омраза в списъка на така наречените "европейски престъпления". Целта е да се даде единен отговор на нарастващите заплахи за правата на европейските граждани, предизвикани от екстремистки, расистки и хомофобски изказвания срещу отделни лица, малцинствени общности и групи, които ги стигматизират и често водят да психически тормоз и физически посегателства.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

В социалната сфера

• Фонд „Социална закрила“ към МТСП ще финансира проекти за модернизиране на социални услуги

Фонд „Социална закрила“ (ФСЗ) към Министерството на труда и социалната политика набира за финансиране проектни предложения на общини и частни доставчици за модернизация на материалната база на социални услуги и подкрепа на дейността на социални предприятия.

Проектите ще се финансират в две направления. По Компонент 1 ФСЗ ще финансира предложения за придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на материалната база за предоставяне на социални услуги, както и за изграждане на нова или за реконструкция и модернизация на съществуваща материална база за предоставяне на социални услуги. За финансиране на проекти по това направление ще бъдат осигурени общо 800 000 лв. Проектни предложения ще се приемат до 31 март и ще бъдат класирани и одобрени до 30 април.

По Компонент 2 Фонд „Социална закрила“ ще осигурява средства за подкрепа за осъществяването на социалната дейност и/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в Регистъра на социалните предприятия. Одобрените предложения ще бъдат финансиране с общо до 50 000 лв. Проектите ще се приемат до 30 април, като ще бъдат одобрени и класирани до 31 май.

Обявлението и документите за кандидатстване са публикувани на следния електронен адрес: http://mlsp.government.bg/fond-sotsialna-zakrila - раздел „Документи“.

Националният център за парламентарни изследвания е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание. Той извършва изследвания и проучвания по заявка на Народното събрание, парламентарна група или комисия. Също така изготвя последващи оценки на въздействието на законите, възложени от постоянните комисиите на Народното събрание. Официална интернет страница: https://parliament.bg/bg/ncpi

Възможно ли е да изградим икономика, която работи за хората

В края на 2021 ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ прие План за действие за социалната икономика. Целите за следващите 10 години са: увеличаване на социалните иновации, подкрепа за развитието на социалната икономика и засилване на капацитета ѝ за социална и икономическа трансформация. Подходът по изработване на плана също е важен -  чрез открит и приобщаващ процес, продължил почти две години, и насочен към постигането на неговите цели в областта на заетостта и намаляването на бедността.

Посланието на Комисията е държавите членки да приемат или актуализират своите стратегии и мерки в областта на социалната икономика в сътрудничество със заинтересованите страни от сферата на социалната икономика.

Когато през 2011 г. осем правителства и девет лидери от гражданския сектор поставят началото на Инициативата „Партньорство за открито управление“ (Open Government Partnership - OGP), никой не предполага, че тя ще достигне до днешния си размер и обхват. През изминалите 10 години в рамките на Инициативата правителства и хиляди представители на гражданското общество поемат над 4500 ангажимента, съдържащи се в 300 плана за действие на 78 държави включително и България. Стотици от тези ангажименти вече са довели до положителни промени в работата на властите въпреки нарастващата глобална политическа тенденция срещу откритото и демократично управление.

КАЛЕНДАР

• До 31 декември 2022 г. – В края на 2020 г. срокът за пререгистрация беше удължен до 31.12.2022 г. Юридическите лица с нестопанска цел трябва да се пререгистрират в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция вписванията, за да продължат дейността си. На сйата на Български център за нестопанско право можете да намерите подробна информация относно пререгистрацията на читалища, клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, фондации и сдружения.

АКЦЕНТИ

Силата на партньорството между гражданските организации и институциите - 10 години успехи и предизвикателства на инициативата Партньорство за открито управление.