Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (22 ноември – 03 декември 2021 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните процеси, които засягат гражданския сектор и каузите, които защитават. Бюлетинът се базира на постоянен преглед на законодателството, включващ нормативни актове и документи, които пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.  НПО Normaтив включва и информация, свързана с основни задължения на гражданските организации, които следва да изпълняват. Допълнително, бюлетинът съдържа анализи и публикации на теми, свързани с гражданския сектор и контекста, в който се развива.
Бюлетинът се изготвя от правния екип на Български център за нестопанско право.   

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

В сфера гражданско участие

• Министерство на образованието и науката - Правилник за организацията и дейността на съвета за българския жестов език

Съветът за българския жестов език е консултативен орган, който подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език.

С Правилника се урежда дейността на Съвета, състава му и реда за избор на членовете му, както и организацията и работата му.

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера образование и младежки политики

Очаква се да бъдат приети Препоръка на Съвета относно смесеното обучение за висококачествено и приобщаващо начално и средно образование и Резолюция, свързана с нова европейска програма за обучение на възрастни за периода 2021-2030 г. Предвижда се да бъде одобрена и Резолюция за структурата на управление на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението към Европейското образователно пространство и извън него. Участниците ще обсъдят и темата за дигиталното образование и умения.

Министрите, отговорни за младежта, също ще приемат няколко резолюции, които България ще подкрепи. По точката за дебат ще бъде обсъдена темата „Опазване и създаване на граждански пространства за млади хора, които улесняват пълноценното им участие“.

Правителството одобри Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта. Новите изменения в Закона предвиждат Доклада за младежта да бъде приеман и изготвя на тригодишна база вместо досегашния едногодишен период. Това ще позволи освен механичен сбор от статистика и отчет на годишните планове за младежта, той да предложи и по-задълбочена, текуща оценка на въздействието на изпълняваните политики и социално-икономическия статус на младите хора в страната, каквато е и основната му роля, съгласно Закона за младежта. В момента е наличен различен подход на общините при осъществяването на общинската политика за младежта, което не позволява да се измери въздействието и ефективността й. В тази връзка се допълват функциите и отговорностите на министъра на младежта и спорта, което ще даде възможност за подобряване на координацията и планирането на държавната политика за младежта.

Със законопроекта се цели създаването на по-ефективна законова рамка в областта на младежта и разрешаването на проблеми, идентифицирани в практиката по прилагане на действащите текстове на Закона за младежка. Предвидените изменения осигуряват по-добра координация и предвиждат по-ефикасно проследяване на осъществяваните политики за младежта и техния ефект върху младите хора в страната.

С изтичането на първия 10 годишен период на Националната стратегия за младежта 2010-2020, беше стартиран процес по изготвяне на нов документ, съгласно изискванията на чл. 4 от Закона за младежта. В хода на действие на предходната Стратегия, както и в процеса на изготвяне на новата Национална стратегия за младежта 2021-2030 г. се установи необходимост от разширяване на обхвата на стратегията и по-специфично, да се добави ясна визия за развитието на политиките за младежта към елементите на задължително съдържание на Националната стратегия за младежта в Закона за младежта. Изработването на общи методически указания за подпомагане на централните и териториалните власти ще осигури по-голяма степен на съгласуваност при формирането на държавната политика за младежта на различните нива.

Актуализира се съставът на Националния консултативен съвет за младежта и се предоставя възможност за по-активно и ефективно участие на неговите членове в консултативните процеси. За повишаване устойчивостта на механизмите, чрез които младите хора и представителите на гражданското общество участват в консултациите по въпросите за младежта Обществения съвет по въпросите за младежта се регламентира в нормативна уредба, като се посочват функциите му, неговия състав, правилата му за работа, както и редът за неговото конституиране.

С постановлението се одобряват и 2,0 млн. лв. по бюджета на Министерския съвет за 2021 г. за мюсюлманското вероизповедание - на Мюсюлманското изповедание. Средствата ще се използват за закупуване на имот за Висшия ислямски институт.

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което ще се състои на 6 декември 2021 г. в Брюксел. В рамките на заседанието са планирани два ориентационни дебата - „Европейски семестър 2022 г.” и „Към Европа на равенството“.

В дневния ред е включено договаряне на общ подход между държавите членки по Предложението за Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и по Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за контрол на прилагането.
По време на форума България ще подкрепи Заключения на Съвета относно устойчивата работа през целия живот и по темата за въздействието на изкуствения интелект върху равенството между половете на пазара на труда.

Правителството прие промени в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС). Промените са свързани с изпълнение на мерки от нормативен характер по представени съображения от Европейската комисия по процедура за нарушение № 2008/4461 по описа на Европейската комисия, свързана с практиката на Република България за разрешаване на икономически дейности в места от Натура 2000, която не е в съответствие със задълженията по член 6, параграф 3 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията).

С приетите изменения на Наредбата за ОС се усъвършенства нормативната уредба с оглед подобряване прилагането на изискванията на чл. 6, ал. 3 от Директивата за местообитанията, като са подобрени ключовите превантивни инструменти, свързани с оценката на въздействията от реализацията на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения върху предмета и целите на опазване на защитените зони от мрежата „Натура 2000“, с което се гарантира, че предвидените в наредбата процедури изпълняват пълния си потенциал и дават най-добрите екологични резултати.

Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява финансово разпределение по оперативни програми 2014 - 2020 г. на средствата от ЕС за 2022 г. в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката - REACT-EU.

Средствата по REACT-EU се разпределят в два транша с бюджетите на ЕС за 2021 и 2022 г. Финансирането за 2022 г. се разпределя между държавите членки въз основа на статистическите данни за брутен вътрешен продукт и заетост, публикувани през есента на 2021 г.

Средствата за България за 2022 г. са в размер на 139,6 млн. евро или 273 млн. лева, като по оперативните програми ще бъдат финансирани мерки за подкрепа за малките и средни предприятия за възстановяване на инвестиционната им активност и за справяне с прехода към зелена икономика. Предвижда се операция за изплащане на обезщетения на работници и служители и на самостоятелно заети лица, за които са наложени временни ограничения в условията на обявена извънредна епидемична ситуация. Ще се осигури продължаване до м. юни 2022 г. на операцията „Топъл обяд”. В сектор „Здравеопазване“ се планира пилотно изграждане на системи за производство на електроенергия чрез възобновяеми енергийни източници в държавни лечебни заведения.

Правителството одобри допълнителни разходи в размер от 100 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Средствата ще се използват по мярката „Запази ме+“ за изплащане на компенсации на работници, служители и самоосигуряващи се лица във временно затворените с акт на държавен орган заради Ковид икономически дейности.

Те ще имат право да получат средства в размер на 75% от осигурителния си доход за м. юли 2021 г. за дните, през които са ползвали неплатен отпуск заради наложените ограничения. Чрез отпускането на допълнителния финансов ресурс около 60 000 работници и служители ще запазят своята заетост.

Публикация на МТСП:
Най-точният критерий за пълноценната интеграция на хората с увреждания е успешната им професионална реализация. През отиващата си вече 2021 г. Министерството на труда и социалната политика в партньорство и с подкрепата на  работодателите, синдикатите и неправителствените организации продължи да прави успешни крачки за преодоляване на вкоренената в общественото съзнание стигма, че човекът с увреждане е човек, който не може да се труди пълноценно. Доказателство за това са данните на Агенцията по заетостта, които показват, че от януари до края на октомври 2021 г. близо 8000 хора с увреждания са започнали работа. Безспорна оценка за техните знания, умения и професионализъм, е че над 2/3 от тях са наети от работодатели в реалния сектор.

• Гореща телефонна линия за въпроси и проблеми, свързани с Търговския регистър
  

Агенцията по вписванията отваря гореща телефонна линия за въпроси на граждани, свързани с Търговския регистър. От 29 ноември до края на годината, всеки понеделник от седмицата, от 09 ч. до 17 ч. на телефон 02/9486152  можете да поставяте правни въпроси за работата на Търговския регистър. Отговорите ще дават юристи с дългогодишен опит в Агенцията по вписванията.

Целта е директно и в реално време да отговорим на питанията, тревогите, вълненията на нашите клиенти и потребители на услугите на АВ. Защото държим на обратната връзка с гражданите, за които работим.

В Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Регистъра) се обявяват определени със закон документи. Това означава, че всеки има свободен достъп до тези документи през интернет страницата на Регистъра и съответно до личните данни, съдържащи се в тях. Това често, освен имена на хора, са и ЕГН-та, данни за лични документи и адрес. За юридическите лица с нестопанска цел (НПО), подлежащите на обявяване в Регистъра, са документите (виж чл. 18, ал. 2, ЗЮЛНЦ):

Обявяването на актове в Регистъра обаче става не лично от хората, чиито данни се съдържат в документа, а чрез заявление, подадено от представляващия (в общия случай) организацията, по чиято партида ще бъдат публикувани документите. Така, лицата, чиито данни се съдържат в документите, може не само да не са съгласни, а понякога дори и да не знаят, че те са станали публично достъпни.

Така възникват няколко важни въпроса във връзка със защита на личните ни данни:

1. Може ли физическо лице да иска заличаване на данните си във вече обявени в Регистъра актове и на какво основание?
2. По какъв ред следва да се иска заличаване на лични данни във вече обявени в Регистъра актове ?
3. Кои данни се изискват по закон в подлежащите на обявяване в Регистъра актове и кои могат да бъдат заличени ?
   

КАЛЕНДАР

• До 31 декември 2022 г. – В края на 2020 г. срокът за пререгистрация беше удължен до 31.12.20220 г. Юридическите лица с нестопанска цел трябва да се пререгистрират в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция вписванията, за да продължат дейността си. На сйата на Български център за нестопанско право можете да намерите подробна информация относно пререгистрацията на читалища, клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, фондации и сдружения.

АКЦЕНТИ

• Можем ли да искаме заличаване на данните си?