Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (11 – 21 октомври 2021 г.)

Правителството одобрява допълнителни разходи в размер до 37 млн. лв. по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. за финансово обезпечаване на дейността на Министерството на вътрешните работи в условията на засилен миграционен натиск.
Със сумата ще се увеличат разходите по „Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси“, бюджетна програма „Граничен контрол, охрана на държавната граница, регулиране и контрол на миграционните процеси“, по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г.

• Постановление № 316 от 6 октомври 2021 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г.
  

Правителството одобрява допълнителни разходи в размер до 5 000 000 лв. по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. за финансово обезпечаване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности по инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница.

Правителството одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2021 г. в размер до 25 200 000 лв., в т.ч. по показател „Персонал“ – 2 631 000 лв., за обезпечаване дейността на Министерството на отбраната в условията на засилен миграционен натиск и за възстановяване годността на използване и надграждане на способности на дистанционно управляема летателна система, планирана за наблюдение от въздуха на пограничната зона на Република България.

В сфера изкуство

Правителството одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2021 г. в размер до 16 700 000 лв., разпределени, както следва:
1. финансова подкрепа на артисти – изпълнители в областта на театралното, танцовото и цирковото изкуство и визуалните изкуства, упражняващи свободни професии в периода на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемиологична обстановка, в размер 2 400 000 лв., в т.ч. за разходи за персонал до 340 560 лв.;
2. финансова подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата и в областта на любителското творчество в периода на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемиологична обстановка в размер 8 400 000 лв.;
3. творчески проекти в областта на визуалните изкуства и др. в периода на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемиологична обстановка в размер 900 000 лв., в т.ч. за разходи за персонал до 160 000 лв.;
4. компенсиране на увеличени разходи за електрическа енергия на държавни, общински и регионални институти в размер 5 000 000 лв.

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера екология

Правителството одобри намерението на Република България за присъединяване към: Препоръка на Съвета за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, Препоръка на Съвета за индикатори и информация за околната среда, Препоръка на Съвета за засилване на политиките за намаляване на шума, Препоръка на Съвета за околна среда и туризъм, Препоръка на Съвета за докладване за състоянието на околната среда, Препоръка на Съвета относно политиките за намаляване на шума, Препоръка на Съвета относно принципите, свързани с крайбрежното управление, Препоръка на Съвета относно принципите за трансгранuчно замърсяване, Препоръка на Съвета относно прилагането на принципа „Замърсuтелят плаща", Препоръка на Съвета относно ръководните принципи за международните икономически аспекти на екологичните политики, Препоръка на Съвета относно предотвратяването, готовността и реакцията при химически аварии, Препоръка на Съвета относно прилагането на принципа „Замърсuтелят плаща" при случайно замърсяване, Препоръка на Съвета за установяване на насоки по тношение на процедурата и изискванията за предвиждане на въздействието на химикалите върху човека и околната среда.

Решението упълномощава министъра на околната среда и водите да подпише и изпрати молба за присъединяване до генералния секретар на ОИСР.
С присъединяването към изброените правни инструменти ще се повиши видимостта на България сред останалите държави, ще бъде изпратен положителен сигнал към държавите-членки и страната ни ще демонстрира постоянството, ангажираността и последователните си усилия за пълноправно членство.

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което ще се състои на 15 октомври 2021 г. в Люксембург.

В рамките на заседанието са планирани два ориентационни дебата - ,,Бъдещето на Европейския семестър със силна роля на Европейския стълб на социалните права" и ,,Безопасността и здравето в основата на бъдещето на труда“.

По време на форума България ще подкрепи Основните послания на Комитета по заетостта и на Комитета за социална закрила, на Заключенията относно интегрирането на принципа за равенство на половете в бюджета на ЕС, както и приемането на Решението на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки.

Иновативни системи за киберсигурност и управление на антитерористичната дейност ще могат да развиват висши училища и научни организации по новата научна програма на Министерството на образованието и науката „Сигурност и отбрана“. Тя е разработена в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 г- 2030 г. и е подкрепена от министерствата на отбраната и на външните работи. Бюджетът й е 6 млн. лв. Очаква се дейностите по нея да стартират през 2022 г. и да се изпълняват до 2025 г.

Програмата предвижда съвместно с бизнеса да се разработят съвременни системи и технологии за защита на информацията, както и по-сигурна среда за виртуална комуникация. Висшите училища и научните организации ще могат да обучават съвместно докторанти и да правят интердисциплинарни изследвания. Учените ще бъдат стимулирани да публикуват разработките си във висококачествени научни издания.

Потенциалните бенефициенти по програмата са Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН, УНСС, УниБИТ, Военната академия „Г. С. Раковски“, Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, Академията на МВР, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Националният военен университет „Васил Левски”, Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски”, Лабораторният комплекс на София Тех Парк и др.

В сфера права на човека

Обсъден беше проект на Заключения по Стратегията на Европейския съюз за правата на детето. България посочи, че отдава приоритетно значение на защитата на правата на децата - закрилата и подкрепата изискват всички органи и служби да работят координирано, поставяйки детето и неговия най-добър интерес в центъра на своите действия.    


ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

Демократичната държава използва гражданското общество като извор на идеи за политики. Тя насърчава гражданския сектор, тъй като той е един от основните й институти. Но в България демокрацията е фасадна - гражданският сектор е тотално неглижиран, а когато политиците говорят за него, то често е в отрицателен контекст - например, за да обяснят, че се финансира неясно как и че прокарва чужди интереси. Ако беше само етап от развитието на държавата и някакъв остатък от тоталитарното й минало, за 30 години той би трябвало вече да е изчистен. Затова по-логично е да се приеме, че държавата просто не иска да си отглежда критици. Защото силният граждански сектор е точно това - коректив на държавната власт, а понякога се случва и да компенсира липсата й в дадена сфера (в социалните услуги, да речем).

• България е единствената държава в ЕС, която забранява хора
  

България е единствената в ЕС, в която хора с психични проблеми и интелектуални затруднения биват поставяни под запрещение/забрана. Около 8000 души са зачеркнатите лица у нас, които не могат да работят, да се женят, да решават къде и с кого да живеят, да разполагат с пари, да бъдат информирани за лечението си, да постъпят сами в болница, дори да избират какво да ядат или да облекат (за настанените в институция). Целият им живот, имуществото и финанси се управляват от настойник, определен от общината. Много от хората, поставени под запрещение, са настанени в домове - изпратени са там от роднини, които се разпореждат с имотите и парите им, като почти нямат възможност да инициират процес, така че някога да излязат от там.

• Гражданското общество: светофар за управляващите

Днес ще ви запознаем с една интригуваща поредица от материали, дело на доц. д.ю.н. Красен Стойчев, посветени на своеобразното пътуване през историята на правото на сдружаване и неговата правна регулация през годините. Кръстихме я „Гражданското общество: светофар за управляващите“. Каним ви да се впусем заедно в едно пътуване на стоп, за да разберем как правото на сдружаване всъщност се явява ключов инструмент към това да разберем по-добре каква да е ролята на гражданското общество. Дали то ще е проводник на държавната пропаганда или пък следва да действа като независим и самостоятелен играч в управлението.