Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 – 30 юли 2021 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните процеси, които засягат гражданския сектор и каузите, които защитават. Бюлетинът се базира на постоянен преглед на законодателството, включващ нормативни актове и документи, които пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. НПОNormaтив включва и информация, свързана с основни задължения на гражданските организации, които следва да изпълняват. Допълнително, бюлетинът съдържа анализи и публикации на теми, свързани с гражданския сектор и контекста, в който се развива.

Бюлетинът се изготвя от правния екип на Български център за нестопанско право.   

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

Нищо

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера права на човека

С изпълнението на заложените дейности се цели не само постигане на различните приоритети на политиката за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, но и подобряване на координацията между всички ангажирани институции.

Правителството прие Отчет на Плана за действие за периода 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020.

Документът съдържа анализ на постигнатите резултати от изпълнението на мерките, заложени в него. Данните показват, че през отчетния период хората в риск от бедност и социално изключване в България са намалели с около 4 7 200 души.

В отчета е направен преглед на ключовите индикатори за бедност и социално включване и анализ на изпълняваните в отчетния период политики и мерки. Документът съдържа дейностите, осъществявани през двугодишния период от отговорните институции и организации, включително кратко описание на постигнатите резултати и съответните индикатори.

На 12.04.2014 г. жалбоподателят е бил задържан по реда на ЗМВР (отм.). По негова жалба на 29.07.2014 г. Административен съд София - град отменя заповедта за задържането му, като намира, че тя е издадена в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта, която той преследва. Жалбоподателят завежда иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлен с окончателно решение на Върховния административен съд от 04.07.2016 г.

Жалбоподателят повдига оплакване за незаконно задържане и нарушаване на правото му да получи обезщетение за това.

В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 1500 евро за всички вреди, разходи и разноски.

В сфера електронно управление и правосъдие за деца

Министерският съвет одобри годишен доклад за напредъка по изпълнението на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 и на мерките от Пътната карта за нейното изпълнение.

Докладът разглежда напредъка по изпълнението на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление 2019-2025 г. за периода от 1 юни 2020 г. до 31 май 2021 г. Отчетен е и напредъкът по изпълнението на мерките, заложени в Пътната карта за изпълнение на Стратегията към 31.05.2021 г.

Наблюдава се напредък в развитието на хоризонталните системи и споделените ресурси на електронното управление. Продължава процесът на усъвършенстване на управлението на споделените ресурси на електронното управление - Единната електронна съобщителна мрежа и държавния хибриден частен облак. Отбелязан е напредък по прилагането на водещите принципи на е-управление, заложени в стратегията. Фокусът през отчетния период отново е насочен към намаляването на административната тежест за гражданите и за бизнеса чрез създаване на технологична възможност за централизирано заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги.

Правителството прие днес доклада с резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, проведено на 16 юли 2021 г. в Бърдо, Словения.

Дискусията на министрите на правосъдието по предложението за Регламент за изкуствения интелект беше концентрирана върху обработването на биометрични данни, особено във връзка със защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни. Според по-голямата част от делегациите алгоритмите на изкуствения интелект по никакъв начин не следва да заместват решенията на човека и по-специално - на съдията, когато става въпрос за съдебно производство. По отношение на системите за дистанционна биометрична идентификация на обществено достъпни пространства министрите се обединиха около становището, че тези мерки накърняват значително основните права и по­специално - правото на личен живот.

България заяви, че изкуственият интелект следва да бъде инструмент в полза на хората, който да се използва при пълна безопасност за гражданите и при зачитане на основните права. Следва да се създаде балансирана уредба, която да позволи на съдебните и разследващите органи да използват системи и продукти с изкуствен интелект в своята дейност, а същевременно този процес трябва да се реализира при пълно спазване на принципите на съразмерност, лична неприкосновеност и защита на личните данни, включително по отношение на биометричните данни.

По темата за щадящото правосъдие за деца министрите подчертаха подходящото отношение към непълнолетните извършители на престъпления, спрямо които следва да се гарантират мерки и услуги, които улесняват реинтеграцията им в обществото, както и към пострадалите деца с оглед предотвратяването на повторна виктимизация. Децата трябва да бъдат защитени и в гражданските производства, като бе обърнато внимание върху трансграничните семейни спорове и международните отвличания, тъй като в тези случаи скоростта на съдебните производства е от съществено значение.

Акцент беше поставен и върху специализацията на работещите в съдебната система с оглед работата с деца, както и върху защитата и предоставянето на цялостна медицинска, психологическа, правна и материална помощ на деца.

В социалната сфера

Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които ще дадат възможност повече хора и семейства от най­-уязвимите групи да получат месечна помощ от държавата в по-висок размер. Очаква се през всяка следваща година броят на подпомаганите да се увеличава с не по-малко от 20% и през 2024 г. да достигне близо 117 000 души. През следващите три години размерът на месечните социални помощи за най-рисковите групи ще се увеличи с 84%.

Така ще се гарантира по-добра социална закрила за хората, които имат най­-големи финансови затруднения. Помощите ще се обвържат с линията на бедност и така ще се повиши тяхната ефективност в общата система от средства и механизми за борба с бедността. С промените се създава възможност за изпълнение на препоръката на Европейската комисия по отношение на обхвата, адекватността и регулярната актуализация на месечните социални помощи в контекста на Плана за възстановяване и устойчивост на България.

Други важни промени са свързани с привеждането на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в съответствие с изменения в Закона за училищното и предучилищното образование и Закона за семейни помощи за деца, с които се регламентира, че задължителното образование вече е от 4-годишна възраст и се въведе нов вид семейна помощ за деца - еднократна помощ за осмокласниците.

ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

През април месец 45-ото Народно събрание прие промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в които се съдържаха редица нови правила, които даваха сериозна заявка за гарантиране на прозрачен законодателен процес и активното гражданско участие в него.

Поради предсрочните избори обаче не успяхме да видим на практика функционирането на тези промени. В момента тече обсъждане на проект на нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, по който ще работи 46-ото Народно събрание. В Проекта са запазени някои важни нововъведения от предходния Правилник, но има и съществени промени.

„Партньорство за открито управление“ е международна инициатива, чиято цел е да бъдат постигнати конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяването на гражданите, борбата с корупцията чрез използваното на новите технологии и укрепване на управлението. Началото на инициативата е дадено на 20 септември 2011 г. в Ню Йорк, където осем държави-основателки (Бразилия, Индонезия, Мексико, Норвегия, Филипините, Южна Африка, Великобритания, САЩ) одобряват Декларация за открито управление. В момента България е в подготовката на четвъртия си план към инициативата.

КАЛЕНДАР

АКЦЕНТИ

През април месец 45-ото Народно събрание прие промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в които се съдържаха редица нови правила, които даваха сериозна заявка за гарантиране на прозрачен законодателен процес и активното гражданско участие в него.

Поради предсрочните избори обаче не успяхме да видим на практика функционирането на тези промени. В момента тече обсъждане на проект на нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, по който ще работи 46-ото Народно събрание. В Проекта са запазени някои важни нововъведения от предходния Правилник, но има и съществени промени.