Партньорство за открито управление е възможност за повече гражданско участие

 
Любен Панов е програмен консултант в Европейския център за нестопанско право, който предоставя техническа помощ и експертна подкрепа на местни партньори в областите на регистрация и работа на НПО, данъчно облагане и финансиране на гражданското общество, данъчни стимули за дарения, държавно финансиране и др. теми, свързани с гражданските организации. Любен участва в изготвянето на правила за разпределяне на държавни субсидии в Албания, анализира правната рамка за НПО в Армения и механизмите за социално договаряне в Казахстан и участва в проекти в България, Кипър, Турция и Монголия, и други. Той участва в разработването на CSO Meter - мониторингова рамка за средата на НПО в Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. В периода 2015 - 2017 г. е избран за председател на Обществения съвет на комисията по взаимодействие с гражданското общество и гражданските жалби към българския парламент.

Г-н Панов, какво означава „Партньорство за открито управление“ и каква е вашата връзка с него?

Партньорство за открито управление е уникална инициатива, в която са включени 78 държави, множество граждански организации, както и местни власти от страни по целия свят. Целта на организацията е да направи управлението по-прозрачно, по-отчетно и най-вече по-близко до гражданите.

Самата инициатива е пример за партньорство, защото се управлява от Управителен комитет (Steering Committee), който се състои от равен брой представители на държави и граждански организации. През тази година аз бях избран за нов член на Управителния съвет от квотатата на гражданските организации с мандат от 3 години.

Тази инициатива е важна за всяка страна, която иска да работи открито и в интерес на гражданите. Тя стимулира държавите да въвеждат иновативни подходи за по-голяма прозрачност и им помага да се учат от примерите на другите.

В момента България не се справя много добре, защото всяка страна-членка има задължението да приема двугодишни планове за изпълнение на инициативата, а ние не направихме това до края на 2020 г. (когато беше крайният ни срок). За наш късмет, заради пандемията, срокът за приемане на такива планове беше удължен до края на 2021 г. Ако не успеем да приемем такъв план в срок, членството на страната ще бъде замразено.

Ролята на гражданските организации е ключова – те са равноправен партньор на държавата. Те са и основен двигател за реформиране на различни сфери. Неслучайно Инициативата препоръчва създаването на съвместни консултативни органи (multi-stakeholder forums), в които гражданските участници могат да се включват в процеса на обсъждане на приоритетите на Инициативата, а след това да следят и за тяхното изпълнение.

Важно е в следващия план да се включат приоритети, които водят до истинска промяна и по-голяма откритост и прозрачност. Естествено, тъй като за мен е много важна средата за гражданските организации, важно е в плана да залегнат мерки за подобряване на средата за тяхната работа, включително финансова подкрепа за важни техни инициативи. Също така, трябва да се продължи това, което не беше завършено от предходното редовно правителство – създаването на Съвета за развитие на гражданското общество.

Не по-малко важно е не само какви мерки се предлагат, а и как се изпълняват.

Да използват Партньорство за открито управление и да изградят стабилна и работеща система за взаимодействие и публично обсъждане на ключовите политики в страната.