Анализ на Института за пазарна икономика: "Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България"

СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България

16 април 2012

Институтът за пазарна икономика публикува анализ посветен на реформата на системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания.

Според данни на НОИ разходите за пенсии за инвалидност, финансирани от държавното обществено осигуряване (ДОО) са нараснали от 182,2 млн. лв. през 2000 г. до 1 142,7 млн. лв. през 2010 г. По този начин разходите за пенсии за инвалидност, финансирани от ДОО и републиканския бюджет възлизат на 20,3% от всички разходи за пенсии през 2010 г.

Причините за това нарастване са свързани с недостатъци в нормативната уредба и в структурата на системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания. Възможността за ранно пенсиониране поради инвалидност, в съчетание с повишаването на минималния осигурителен стаж, необходим за получаване на пенсия за трудова дейност, и високото ниво на безработица през по-голямата част от разглеждания период, предизвикаха увеличение на броя на лицата, желаещи да се сдобият с ТЕЛК.

Разходи за пенсии за инвалидност, финансирани от ДОО 2000-2010 г. (хил. лв.)

Източник: НОИ

За да бъдат успешно адресирани проблемите с интеграция на хората с увреждания, е нужно да се преодолеят много от анахроничните елементи на сегашната система. Това ще бъде продължителен процес, който следва да започне с преосмисляне на дефинициите, с които работи самата система, и да завърши с изработването на ясна и последователна държавна политика в областта.

Предстоящата реформа на системата трябва да има за своя крайна цел:

·Спиране на злоупотребите, за което ще е нужно да се премахнат стимулите за хора, които нямат проблем със социалното включване, да се възползват от системата. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на определени привилегии.Разширяването на обхвата, повишаването ролята и качеството на социалната оценка ще спомогнат за по-точно установяване на нуждите на бенефициентите и за по-ефективно насочване на бюджетните средства.

·Ефективно насочване на бюджетните средства към хората, които имат най-голяма нужда от тях. Това може да бъде постигнато посредством прецизиране на нормативната уредба чрез залагането на количествени и качествени изисквания, както на входа на системата, така и определящи достъпа до отделни програми и привилегии.

За да бъдат постигнати тези цели е необходимо:

1)Преосмисляне на дефиницията на понятията, с които борави законодателят. „Работоспособността" е динамична концепция, която следва да има отношение само към хората в трудоспособна възраст. Оценката на медицинската експертиза трябва да се насочи към определянето на функционалните дефицити и остатъчната трудоспособност на лицето. В комбинация с неговите професионални характеристики и минал трудов опит (ако има такъв), този подход може да помогне за по-ефективното включване в програми за стимулиране на заетостта от страна на хората с увреждания.

2)Поставяне на акцент върху насърчаването на социалното включване на база на задължителна индивидуална социална оценка. В момента средствата, отпускани на база на социална оценка, са незначителна част от общите помощи. Медицинската експертиза е необходим инструмент за установяване наличието на физическо или психическо увреждане, но е неефективно средство за административното разпределение на помощи за интеграция. Залегналият в основата на концепцията за социална оценка диференциран подход еформален и поради тази причина е неефективен.

3)Пенсията за инвалидност следва да бъде разглеждана като заместващ доход, а не като бонус към доходите на лица, които са успели да постигнат финансова независимост въпреки увреждането си. Политиките за интеграция на хората от уязвимите групи трябва да имат за своя цел именно подпомагането на бенефициентите да успеят да постигнат самостоятелност на пазара на труда и в личния живот.

4)Ревизия на сегашното законодателство, уреждащо отношенията между работник от целевата група и работодателя с цел преосмисляне на характера на защитата, с която хората с увреждания трябва да се ползват на пазара на труда. Към момента тя има по-скоро възпиращ ефект, който в крайна сметка оказва неблагоприятно влияние върху икономическата активност и възможностите на хората с увреждания за социално включване.

5)Участието в програмите за рехабилитация, заетост и социално включване трябва да са задължителна предпоставка за получаване на привилегии и помощи. Получаването на инвалидна пенсия за хора с под 71% загубена работоспособност да предполага включване в програми за субсидирана заетост.

6)Субсидираната заетост на хората с увреждания трябва да се насочи към работа в обичайна, а не в специализирана среда. Последната обикновено не е в състояние да предостави същите възможности за професионално развитие и повишаване на благосъстоянието.

Пълният текст на доклада е достъпен тук.

Пълният текст на резюмето е достъпен тук.

За повече информация:

Явор Алексиев, икономист в ИПИ

yavor@ime.bg

02/952 62 66, 952 35 03

0887 46 99 06