Очакване за реформи в здравеопазването

Населението в България не подкрепя съществуващата система за здравеопазване. Това показва информацията от проведени изследвания от Институт "Отворено общество" – София (ИОО) в рамките на изминаващата година. ИОО използва няколко свои специализирани проучвания сред населението през 2011, за да изследва проблеми на здравеопазването.

Данните сочат, че пациентите не показват разбиране към съществуващия модел за здравно осигуряване. Едва 25% от респондентите подкрепят системата с един общ здравен фонд, който гарантира лечението. Други близо 25% предпочитат наличието на лични сметки и зависимостта на осигуряването от обемите в тях, 19% подкрепят комбинацията общ здравен фонд и лични сметки, 20% не могат да преценят коя алтернатива да изберат, а близо 11 % залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски.

Изследванията на ИОО илюстрират добре несигурността, в която изпадат пациентите, когато ползват здравни услуги. Обхванатите от изследване през месец юни 2011 година бяха помолени да сравнят услугата, която получават, когато заплащат прегледа при лекар сами, с услугата, която се заплаща от Здравната каса. Малко над 60% от интервюираните смятат, че при прегледа, който пациентите сами заплащат, лекарите им отделят повече време в сравнение с преглед, покрит от Здравната каса. Близо 64% заявяват, че лекаря им отделя повече внимание при прегледа, заплатен от пациента, а 61% намират, че лекарите проявяват повече старание към тях, когато заплащат услугата изцяло.

53% от респондентите смятат, че лекарите в страната често допускат лекарски грешки. В същото време над 60 % от запитаните заявяват висока степен на доверие в медицинските специалисти и този процент на гласувано доверие е без разлика по отношение на специалистите в болничната и извънболничната сфера. Около 30% от пациентите заявяват, че не се доверяват изобщо или се доверяват в малка степен на медицинските специалисти.

Населението в страната категорично изразява очакване за промени в здравеопазването. Данните показват, че 51% от респондентите определят здравеопазването като сферата с най-голям приоритет, в която трябва да бъдат предприети реформи. Мнозинството от гражданите обаче не биха подкрепили реформи, които да имат като краен ефект затварянето на болници. 57% от запитаните предпочитат да има болница в по-малки населени места (данни към февруари 2011 г.) дори и в случаите, когато предоставяните там услуги не са на добро ниво.

На фона на тези очаквания, около 50% от медицинските специалисти, които бяха обхванати от национално представително изследване в болничната и извънболничната сфера през месец септември, определят работата си като много натоварена. Близо една четвърт от медиците са обмисляли или планират да напуснат системата, за да работят в чужбина. Половината от тези недоволни от системата специалисти имат очакване за месечен доход до 2500 евро месечно.

Европейските здравни системи са изправени пред същите въпроси, които са в основата на проблемите през здравеопазването у нас: застаряващо население, ръст на хората с хронични заболявания, увеличаващи се публични разходи за здравеопазване, нужда от гъвкави здравни услуги, предизвикателства с мотивирането и задържането на специалистите в сектора и все по-информирани пациенти. За разлика от България обаче предизвикателствата пред здравеопазването са не само фокус на активни обществени дискусии, но и приоритетни области на действие и политики от страна на правителствата, които включват комплексни подходи за гарантиране на живот в добро здраве.

Посочените данни са от национално представени изследвания сред населението, проведени от ИОО през месец февруари и юни 2011 г. Данните за медицинските специалисти са от национално представително изследване сред медицинските специалисти в страната, което изследва човешките ресурси в здравеопазването, осъществено през месец септември 2011. Пълните данни от това изследване предстои да бъдат представени в началото на 2012 година от ИОО. На http://www.opendata.bg/ могат да бъдат намерени данни проучвания, осъществени от ИОО.




Източник: Институт "Отворено общество", 28.12.2011